Джеймс Чейс - Ева

— Искаш да кажеш, че съвсем си забравила за мен?

— Не, не съвсем — изкиска се отново. — Спомних си, но помислих, че ще се отрази добре на високото ти мнение за себе си, ако почакаш. Така че те оставих да чакаш и сега може би няма да ме възприемаш чак толкова като нещо, което ти е гарантирано.

Идеше ми да я ударя.

— Добре — казах. — Щом така мислиш, наистина не знам защо дойдох. По-добре да си тръгвам.

Тя с усилие стана от леглото и уви ръце около врата ми.

— Не бъди глупав, Клайв. Остани… искам да останеш.

По-скоро искаш парите ми, скапана малка уличнице, помислих аз, разтворих ръцете й и я блъснах обратно върху леглото.

— Погледни се на какво приличаш — й казах, отдалечавайки се от леглото. — Не мислех, че след уикенда би могла да се отнесеш така с мен.

Тя сключи ръце зад главата си и ми се изкикоти в лицето.

— Хайде спри да се съжаляваш. Предупредих те какво ще стане, ако се влюбиш в мен, нали? А сега бъди добър и ела тук.

Седнах до нея на леглото.

— Мислиш, че съм влюбен в теб? Ти и без това пет пари не даваш, нали?

Тя сви устни и погледна встрани.

— Писнало ми е от мъже, които се влюбват в мен. Не ги искам. Защо не може да ме оставят на спокойствие?

— Никак не е трудно. Ако се отнасяш с всички други мъже, както с мен, заслужаваш да бъдеш оставена.

Тя сви рамене.

— Те се връщат. Няма значение как се отнасям с тях, те винаги се връщат. Ако не се връщаха, нямаше да ми пука. Аз съм независима, Клайв. Дал Господ риби.

— Независима си само защото имаш Джек — казах й ми се искаше да й зашия един шамар. — Представи си, че нещо се случи с него. Какво ще правиш тогава?

Физиономията й се изкриви:

— Ще се самоубия. Защо?

— Лесно е да се каже. Но няма да имаш куража, когато му дойде времето.

— Ти си мислиш така — озъби се тя, явно засегната. — Веднъж вече опитах да се самоубия. Изпих едно шише „Лизол“. Знаеш ли какво означава това? Не ме уби, но месеци след това храчех парчета от вътрешностите си.

— Защо го направи? — попитах, моментално забравил гнева си.

— Нямам намерение да ти обяснявам. Хайде, Клайв, стига си дърдорил. Идвай в леглото. Уморена съм.

Спиртните пари в дъха й ме лъхнаха в лицето и аз се извърнах встрани, изпълнен с отвращение.

— Добре — казах, трескаво търсейки някакво извинение, за да изляза от тази гнусна малка стая. — Ще остана. Извини ме за момент. Искам да ползвам банята.

Докато отивах към вратата, тя съблече халата, си и се пъхна между чаршафите.

— Побързай — каза, затваряйки очи и издишвайки през устата.

Погледнах другата възглавница. Имаше леки мазни петна и изглеждаше зацапана. Значи тя ме канеше да спя в чаршафи, които са били използвани от друг мъж. Това окончателно реши нещата. Без да я поглеждам, се качих в банята на горния етаж, седнах на ръба на ваната и запалих цигара. Разбрах, че това е краят между нас, и първото ми усещане беше на голямо облекчение. Бях я видял такава, каквато беше в действителност. Знаех, че каквото и да направя, каквото и да кажа, не би променило чувствата й към мен. За нея бях просто една възможност за печелене на пари. Може би щях да се примиря с безсърдечието и пиянството й, но мръсното легло ликвидира сляпото ми увлечение по нея веднъж завинаги.

Останах известно време в малката баня, след това слязох долу и тихо влязох в спалнята.

Ева се беше проснала върху леглото с отворена уста и зачервено лице. Докато я гледах, започна да хърка.

В този момент в мен не беше останало нищо друго освен леко чувство на отвращение. Извадих от портфейла си две двадесетдоларови банкноти и ги оставих между стъклените животни. След това излязох на пръсти от къщата и се прибрах в апартамента си.

Излегнат в леглото си на бледата утринна светлина, влизаща през пролука между завесите, се чудех, че връзката ми с Ева беше продължила така дълго. Тя беше направила всичко възможно, за да унищожи чувството ми към нея. Беше се отнасяла с невероятен егоизъм и брутално безразличие и само благодарение на абсолютно сляпото ми увлечение по нея връзката беше продължила толкова време.

Едва се бях спасил. Страх ме беше да помисля какво можеше да се случи, ако бях продължил да са срещам с нея. Докато разсъждавах за това, бавно подложих на преоценка предишния си живот като цяло и разбрах какъв безскрупулен и непочтен глупак съм бил. Замислих се за Джон Кулсън. Замислих се за Керъл. Замислих се за Имграм. Замислих се за множеството долни и жестоки постъпки, които бях направил в миналото, и с нещо като паника разрових паметта си за това, което бих могъл да сложа откъм положителната страна при моята самопреценка. Не можах да се сетя. На четиридесет години не бях направил нищо, с което да се гордея — с изключение може би на едно. Бях излязъл от живота на Ева. След като съм проявил достатъчно здрав разум да постъпя така, сигурно имаше още време да възстановя уважението към самия себе си и името си на писател.