Джеймс Чейс - Ева

Но знаех, че тази задача е доста безнадеждна, за да мога да се справя сам. Имаше само един човек, който можеше да ми помогне. Трябваше да се видя с Керъл. Изпитах внезапно чувство на нежност и обич към нея. Бях се отнесъл безобразно. Реших пред себе си никога повече да не я наранявам или натъжавам. Немислимо беше да се омъжи за Голд. Днес трябваше да я видя.

Позвъних за Ръсел.

Той дойде след няколко минути със сутрешното ми кафе, което остави на масичката до леглото.

— Ръсел — подпрях се на лакът, — бил съм невероятен глупак. Мислих върху това почти цяла нощ и смятам да се стегна. Тази сутрин ще се видя с госпожица Рае.

Той ми отправи продължителен изпитателен поглед, вдигна вежди и отиде до прозорците да дръпне завесите.

— Да разбирам ли, че госпожица Марлоу е била неотзивчива миналата нощ, господин Клайв?

Не можах да не се засмея.

— Как позна? — попитах, запалвайки цигара. — Ти знаеш всичко, нали? Е, миналата нощ я видях. Видях я точно такава, каквато е в действителност, а не каквато се опитвах да си я представя. Разликата е огромна. Беше пияна и… но подробностите нямат значение. Господи, Ръсел, едва се отървах. Свърших с нея и днес започвам да работя. Но най-напред ще се видя с Керъл.

Погледнах го. В очите му изведнъж се появи блясък и разбрах, че е доволен и облекчен.

— Мислиш ли, че тя ще иска да има нещо общо с мен?

— Надявам се, господине — отговори той тържествено. — Ще зависи от това, как ще подходите към нея.

— Знам.

Изведнъж ме обхвана съмнение.

— Като знам как се отнесох с нея, не очаквам да бъде лесно, но ако тя само се съгласи да ме изслуша, ще я накарам да ме разбере.

Беше малко след девет и половина, когато влязох в дневната на Керъл.

Тя дойде след няколко минути. Беше бледа и с тъмни кръгове под очите.

— Радвам се, че дойде, Клайв — каза и седна с ръце в скута.

— Трябваше да дойда — отговорих, без да се отдалечавам от прозореца, а само се обърнах да я погледна, внезапно уплашен, че ще я загубя. — Бил съм ужасен глупак, Керъл. Може ли да поговоря с теб за всичко това?

— Предполагам, че да — каза тя равнодушно. — Седни, няма нужда да си нервен с мен.

Чух нещо в гласа й, което ме обезпокои. Имах чувството, че това, което щях да кажа, нямаше много да я заинтересува.

Седнах близо до нея.

— Не мога да ти опиша колко съжалявам за гадните неща, които наговорих. Бях полудял. Не знаех какво говоря.

Тя вдигна ръка.

— Не е нужно да се връщаш към това. Нещо си закъсал, нали?

— Да съм закъсал ли? Голд ли имаш предвид? Не, не е това. Голд изобщо не ме интересува. Премислих всичко и това е причината да дойда да те видя.

Керъл ме погледна бързо.

— Аз помислих… — започна тя, но спря и се загледа в ръцете си.

— Ти си помислила, че идвам да те моля за защита на каузата ми пред Голд, нали? Мерл искаше от мен да постъпя по този начин, но аз казах „не“. Изобщо не става дума за това. Не ме интересува какво ще направи Голд. Не ме интересува дали ще купи моя сценарий, или не. Фактически дори не мисля, че ще го напиша. Приключих с всичко това. Дойдох да се извиня за отвратителните неща, които изрекох, и да ти кажа, че след ден-два да почвам да работя.

Тя въздъхна и си оправи косата с дългите си пръсти.

— Бих желала да мога да ти повярвам, Клайв. Обещавал си толкова много пъти в миналото.

— Заслужавам си го. Проявих се като гадняр във всичко това. Държах се скапано и с теб. Не знам какво ме беше прихванало, но се освободих завинаги. Извинявай за тази жена, Керъл. Беше просто някаква физическа лудост. Нищо друго. Начинът й на живот е нещо, което никога не бих могъл нито да разбера, нито да споделя с нея. Всичко свърши, Керъл. Миналата нощ…

Тя ме прекъсна:

— Не, моля те, Клайв, не искам да слушам. Представям си какво е. — Стана и отиде до прозореца. — Щом казваш, че всичко е свършило, ще ти повярвам.

Отидох при нея, обърнах я и я притиснах към себе си, независимо от жеста й на несъгласие.

— Прости ми, Керъл — помолих. — Бях недостоен и гаден с теб. Желая те толкова много. Ти си единственият човек, който означава нещо за мен. Не можеш ли да забравиш, че това въобще се е случвало?

Тя нежно ме отблъсна.

— Ти си се объркал здравата, скъпи мой, а също и аз. Виж, Рекс Голд знае, че те харесвам. Той иска да се омъжа за него. Смята, че ако те отстрани, ще има известни шансове. Ще направи всичко, което е във властта му, за да те отстрани. Страхувам се от него. Той е така безмилостен, а могъществото му е толкова огромно.