Джеймс Чейс - Ева

— Проклет да съм — казах на глас. — Започвам да вярвам, че той е планирал всичко от самото начало.

Втурнах се в стаята, като викнах на Керъл да побърза.

Седях в „Крайслера“ пред сградата на „Интернешънъл пикчърс“. Край мен в постоянен поток се движеха помощници, танцьорки, дърводелци, техници. Някои ме заглеждаха с любопитство, други бяха твърде улисани в разговор, за да ме забележат, докато трети със завист и възхищение се любуваха на „Крайслера“. Барабанях с пръсти върху кормилото и нетърпеливо чаках.

Всичко беше готово. Чантите ни бяха в багажника на колата и вече бяхме тръгнали към Тиа Хуана, но Керъл настоя да се види с Голд, преди да се оженим.

— Всичко е наред — каза тя сериозно. — Ще го накарам да разбере. Той винаги е бил добър с мен, Клайв, и аз не искам да постъпя непочтено. За Бога, недей да изглеждаш толкова разтревожен. Р. Г. не може да ни попречи да е оженим. Той не може да промени нищо и единственото, което ще поиска от мен, е да се върна в студията колкото е възможно по-бързо.

Не можех да повярвам, че ще стане точно така.

— Той ще те изхвърли. Когато човек има неговата власт и пари и достигне неговата възраст, той просто не понася да го пързалят. Сигурен съм, че ще направи нещо долно.

Но тя се засмя на думите ми и влезе в студията. Това беше преди двадесет минути и аз вече губех спокойствие.

Неочаквано ме обзе прималяващо чувство на съмнение. Ако Керъл загубеше работата си, а аз не успеех да осигуря някакви доходи, какво щеше да стане с нас? Мисълта за завръщане към почти забравеното ежедневие на ранното ставане, отиването на работа всяка сутрин, долните кръчми и колебанието дали бих могъл да си позволя едно или друго нещо, ми беше противна.

Загасих цигарата с нервно свиване на рамене и си казах, че това не може да се случи. Бях сигурен, че с Керъл до мен ще напиша нещо качествено. Тя ще ми помогне и аз ще й помогна. Като отбор бихме били непобедими.

— Още ли се тревожиш? — каза Керъл и сложи ръка на рамото ми.

Стреснах се, защото не бях я чул да слиза по няколкото каменни стъпала пред студията.

Погледнах я с безпокойство. Беше сериозна, но спокойна и срещна погледа ми без всякакво притеснение.

— Всичко е наред — каза тя с усмивка. — Естествено, беше шокиран, но го прие много елегантно. По-добре да не ме харесваше толкова. — Тя рязко пое дъх и поклати глава. — Мразя да причинявам болка на хората.

— Какво каза той? — попитах, отваряйки вратата. — Пуска ли те за една седмица?

Тя кимна.

— Да, филмът и без това се бави. Джери Хайъмс е болен. Нищо сериозно, но това означава забавяне и — и разбира се, Франк все още го няма.

Керъл се обърна и погледна притеснено назад към сградата, когато спомена името на Имграм.

— Клайв… — тя замълча неловко.

— Какво има?

— Р. Г. иска да те види.

Сърцето ми тревожно подскочи.

— Иска да ме види? — повторих, взирайки се в нея. — За какво, по дяволите?

Тя влезе в колата и оправи роклята на коленете си.

— Той поиска да знае дали чакаш отвън и когато му казах, че си тук, попита дали не би могъл да те види. Не каза защо.

— Ще се откаже от договора — казах, обхванат от внезапен гняв, — така ще си го върне.

— О, не, Клайв — каза бързо Керъл. — Р. Г. не е такъв. Сигурна съм, че той…

— Тогава за какво иска да ме види? Господи! Нали не мислиш, че ще ми изнесе лекция как да се отнасям с тебе? Проклет да бъда, ако понеса такова нещо от него.

Керъл изглеждаше разтревожена.

— Мисля, че е добре да го видиш, Клайв. Той е важна фигура… — Тя млъкна, подвоуми се и след това продължи: — Но това си е твоя работа. Ако не искаш — постъпи както мислиш, че е правилно.

Слязох и тръшнах вратата.

— Добре. Ще се срещна с него. Няма да се бавя повече от минута — казах и изтичах нагоре по стъпалата към офисите на студията.

Това не ми харесваше. Не че се страхувах от Голд, но когато човек е могъщ и арогантен като него, той автоматично започва да владее положението.

Вървях по дългия коридор с тревожно разтуптяно сърце. Почуках на вратата на неговия офис и влязох.

Високо хубаво момиче с прическа в стил „Вероника Лейк“, облечено в добре скроена черна копринена рокля, вдигна очи при влизането ми. То седеше зад покрито със стъкло бюро, върху което бяха разпръснати купища документи.

Отправи ми бърз, отракан поглед и се усмихна.

— Добро утро, господин Търстън. Бихте ли влезли направо? Господин Голд ви очаква.

Благодарих, пресякох канцеларията до другата врата и влязох.