Джеймс Чейс - Ева

Погледнах към нея.

— Ти се страхуваш, защото Голд е тръгнал срещу мен? Значи не съм ти безразличен? Бъди великодушна, Керъл, кажи ми дали е истина.

Изведнъж Керъл се усмихна:

— Аз те харесвам от дълго време, Клайв. Щом си приключил с тази жена, тогава… — тя замълча, погледна ме и продължи. — Е, радвам се. Не можех да повярвам, че жена като нея ще те задържи продължително време.

Прегърнах я и казах:

— Не мога без теб, Керъл. Толкова съм самотен и несигурен в себе си. Ако ти ми простиш, не ми пука какво ще се случи.

Тя прокара пръст през косата ми и каза меко:

— Ти, глупаво старо същество. Винаги съм те обичала.

Да чувствам стройното й младо тяло в прегръдката си беше за мен ново и вълнуващо преживяване.

Дойдох на себе си и като я отдалечих от мен, се вгледах неспокойно в лицето й.

— Водих много долен живот, Керъл, и страшно се обърках, но ако ти наистина ме обичаш, ще си стъпя на краката.

— Обичам те.

Всичко щеше да се оправи. Прочетох го по лицето й, прегърнах я и я целунах.

— Това решава въпроса — казах.

Тя ме погледна с блеснали очи.

— Кой въпрос?

— За нашата сватба.

— Но, Клайв…

Целунах я отново.

— Ще оставиш студията и ще прекараме приказна седмица само двамата. След това ще се върнеш и отново ще дирижираш оркестъра, но вече като госпожа Клайв Търстън, и ако Голд те изгони, той ще изгони една от най-добрите сценаристки в Холивуд и всеки друг продуцент ще те грабне веднага.

Тя поклати глава и каза с неспокойни очи:

— Не бих могла да постъпя така. Никога не съм изоставяла някого и не смятам сега да започвам. Ще му кажа. Ще му поискам една седмица отпуск и ще му кажа причината.

Докато не спря да говори, не бях разбрал, че е казала „да“.

— Керъл! — възкликнах и я прегърнах.

После я целунах.

След известно време казах:

— Но ти няма да се срещаш с Голд, докато не се оженим. Не искам да рискувам да ни извърти някой номер в последния момент. Ще се оженим сега. Веднага, а след това можеш да отидеш в студията и да му кажеш. Аз ще приготвя всичко. Ще вземем Ръсел. Ти, аз и Ръсел, за да се грижи за нас. Можем да отидем в „Трий Пойнт“. Все още не е ангажирано и аз ще мога да работя там. Няма да бъде на голямо разстояние от студията, а и пътят ще ти достави удоволствие. В същото време ще бъдем далеч от всички.

Тя ме разтърси леко, усмихвайки се на моя ентусиазъм и вълнение.

— Хайде сега, бъди разумен, мили. Не можем да се оженим днес. Нямаме разрешение.

— Ще отскочим до Тиа Хуана, където не се изисква разрешение. Всичко, от което има нужда, са пет долара и момиче, красиво като теб. Ще се оженим, а следващата седмица, за да спазим всички изисквания, ще се оженим и в градската община. Тогава ще се чувствам двойно по-сигурен в теб.

Изведнъж тя се разсмя:

— Не си в ред, Клайв, но аз съм луда по теб.

Притисна се в мен и остана така няколко секунди.

— Още от първия път, когато те видях — толкова изнервен и сладък в офиса на Роун — съм луда по теб. Това беше преди две години. Ах, ти, разбойнико, да ме накараш да чакам толкова време!

— Бил съм сляп глупак — казах, целувайки шията й. — Но сега смятам да наваксам. Отивай да си вземеш шапката. Още тази минута тръгваме за Тиа Хуана.

Моята припряност и вълнение бяха заразителни и тя почти изтича от стаята. Веднага щом излезе, вдигнах слушалката и позвъних на Ръсел.

— Пред теб се очертава голям работен ден, Ръсел — казах му аз, без да прикривам вълнението в гласа си. — Приготви достатъчно неща за двама ни за една седмица. Искам отново да отвориш „Трий Пойнт“. Можем да уредим това с агента по телефона. Мястото още да не се освобождава. След това за апартамента. Джони Неуман ще ни отърве от него. Той винаги го е искал. Отсега нататък ще превърнем „Трий Пойнт“ в наш дом и ще стоим далече от съблазните на нощния живот. Имам намерение да работя. Когато изпълниш всичко това, вземи такси до „Трий Пойнт“ и подреди всичко, докато дойдем по някое време следобед. Можеш ли да се справиш?

— Разбира се, господине — отговори той, а гласът му беше триумф на тайното задоволство. — Багажът ви е вече готов, господине. Бях предвидил какво може да се случи и знаех, че ще бързате. Всичко ще бъде готово за вас и госпожа Търстън, когато пристигнете следобед. — Той се закашля малко надуто и добави: — Бих желал да съм първият, който ще ви поздрави, господин Клайв. Надявам се от цялото си сърце, че двамата ще бъдете много щастливи. — И затвори.

Загледах тъпо телефона.