Джеймс Чейс - Ева

— Знаеш ли, добре че си жена. Добре че си в моя апартамент, под моя закрила, защото това ме спира да постъпя така, както би ми се искало.

— Предполагам, че би желал да ми отвъртиш един?

— Позна. Точно това ми се иска да направя, мила моя.

— Сбогом, Клайв.

— Това е страхотно. Това се казва въздържаност в драмата. Би имало голям успех на сцената. Нищо вулгарно… окончателно, разбира се, но определено не вулгарно. Ти си невероятна сценаристка с невероятно чувство за театър. Но трябва да внимаваш за репликите си по време на сватбената нощ, сладка моя.

Тя стигна до вратата. Изобщо не се обърна. В следващия миг вече си беше отишла.

Когато вратата се затвори зад нея, стаята ми се стори много празна. Отидох до бюфета и си налях едно уиски. Изпих го, без да оставям бутилката, и веднага си налях още едно. Направих го четири пъти. След това оставих бутилката и отидох във фоайето. Чувствах се малко пиян и ми се плачеше.

Докато си слагах шапката, Ръсел слезе по стълбите. Той ме погледна печално, но не каза нищо.

— Госпожица Керъл ще се омъжи за господин Рекс Голд — казах, внимателно произнасяйки думите. — Знам, че обичаш клюкарските истории, Ръсел. Чувал си за господин Голд, нали? Е, тя се омъжва за него. Омъжва се за него, за да може да прави добро кино и да възпитава по-низшите класи. — Облегнах се на парапета. — Мислиш ли, че по-низшите класи искат да бъдат обучавани? Мислиш ли, че жертвата си струва? Аз не. Аз мисля, че те пет пари не дават дали тя ще се омъжи за Голд й дали ще гледат по-хубави филми. Но човек не може да спори с жена.

Ръсел изглеждаше сякаш го бях ударил в лицето. Той се опита да каже нещо, но думите не искаха да излизат. Оставих го и слязох с асансьора.

Качих се в колата.

— Горкичкият — казах на себе си. — Толкова ми е мъчно за теб.

Запалих и подкарах към Клуба на писателите.

Обичайната тълпа отсъстваше този ден. Поздравих се с управителя и влязох в бара.

— Двоен скоч — казах, докато издърпвах един от високите столове и сядах на него.

— Да, господин Търстън — откликна барманът. — Бихте ли желали малко лед?

— Слушай — наведох се напред, — ако исках лед, щях да кажа. Не желая да слушам никакви приказки нито от тебе, нито от някой друг.

— Разбира се, господин Търстън — изчерви се той.

Глътнах уискито наведнъж и бутнах чашата обратно към него.

— Още едно, отново без лед и без приказки. Дори не е нужно да споменаваш за времето.

— Разбира се, господин Търстън.

Ако не успеех да продам сценария си на Голд, не след дълго и аз щях да бъда като това момче. Парите ми щяха да са толкова оскъдни, че щях да съм принуден да приема каквото и да ми се предложеше.

Довърших уискито си.

— Напълни я пак.

В този момент влязоха Питър и франк Имграм.

Беше ужасно, че дойдоха точно в този момент, защото бях много ядосан и доста пиян. Смъкнах се от стола.

Питър се усмихна към мен.

— Здравей, Клайв — каза той. — Да пием ли по едно? Познаваш се с Франк Имграм, нали?

Познавах го и още как.

— Разбира се — казах и отстъпих крачка назад, заставайки в стойка. — Холивудският писател-клюкар, нали?

Праснах Имграм право в устата. Той падна по гръб и захърка, бъркайки с пръсти в устата си, за да не се задави от изкуствената челюст. Може и да е написал „Земята е забранена“, но зъбите му не бяха негови. Това беше нещо, с което го превъзхождах.

Не чаках да видя какво е станало. Просто си излязох от бара. Минах през фоайето и излязох на улицата. Добрах се до колата и запалих. Трябваше да се овладея, защото имах желание да се върна и отново да ударя онази дребна въшка. Толкова много ми се искаше да го ударя, че чак ме заболяха очите и врата.

Помислих си: Мерл Бенсинджър, Керъл, скъпата сладка Керъл, а сега Франк Имграм… вероятно и Питър Тенет. Сега всички те ще ме мразят до смърт. Наистина обърках всичко. Ако продължавах така, щях да стана доста известен.

Подкарах надолу по булевард Сънсет. След няколко дни вероятно никой не би искал да разговаря с мен. Може би ще се наложи да напусна клуба. Няма значение, си казах, все пак ти остава Ева. Намалих скоростта, защото внезапно ми се прииска да говоря с Ева. Това беше нещо, от което никой не беше в състояние да ме отклони. Можеха да ми попречат да бия Имграм, но не биха могли да ме спрат да телефонирам на Ева.

Спрях пред една дрогерия, оставих колата и влязох вътре.

Имах проблеми с телефонната шайба. Бях по-пиян, отколкото предполагах. Три пъти сгреших номера, преди да го уцеля. Дотогава от мен вече се лееше пот и бях нервиран.