Джеймс Чейс - Ева

— Днес сутринта се видях с Мерл Бенсинджър. Тя се тревожи за теб.

— Ако Мерл Бенсинджър е разисквала моите проблеми с теб — казах аз студено, — значи е забравила, че е моя агентка, на която плащам.

— Мерл те харесва, Клайв. Тя мислеше, че сме сгодени.

Бавно седнах в един фотьойл по-далеч от Керъл и казах с леден и накъсан от гняв глас:

— Даже и да бяхме женени, пак не е нейна работа да говори за моите неща.

— Тя не каза нищо за твоите работи — тихо се обади Керъл. — Тя ме помоли да се опитам да те накарам да работиш.

Запалих цигара и хвърлих клечката в празната камина.

— Но аз работя — казах. — Ако тя се тревожи за проклетата си комисиона, защо не го каже?

— Добре, Клайв, щом приемаш нещата по този начин.

— Точно така ги приемам. За Бога, Керъл, никой писател не може да бъде накаран насила да пише. Ти го знаеш. Или ти идва, или не ти идва. Мерл искаше да напиша някаква тъпа статия за „Дайджеста“. Аз просто нямах настройка за такова нещо. Ето защо тя се сърди.

— Тя не каза нищо за „Дайджест“, но добре тогава, нека оставим Мерл. — Тя кръстоса стройните си глезени. — Да говорим за Бърнстейн.

— Какво за него?

— Знаеш ли, той дойде вкъщи тази събота.

— Да, ти ми каза.

— Направих каквото можах. Четох му части от твоята пиеса. Дори го накарах да я вземе със себе си.

Изгледах я и повторих след нея:

— Дала си му екземпляр от пиесата? Къде намери ръкописа?

— О, намерих го — каза тя малко нетърпеливо. — Няма значение. Така се надявах…

Тя млъкна с жест на отчаяние. След това продължи:

— Ако беше там, щеше да е съвсем различно. Страхувам се, че пропусна голям шанс, Клайв.

Напълних дробовете си с дим от цигарата и казах:

— Не ми се вярва. Ако Бърнстейн толкова много искаше да направи „Проверка в дъжда“, щеше да я направи. Човек, който трябва да бъде уговарян да купи едно произведение, не върши работа. Той охладнява бързо, след като даде цял куп обещания. Не ми казвай, че Имграм е трябвало да убеждава Голд, за да купи романа му.

— Има голяма разлика между „Проверка в дъжда“ и „Земята е забранена“ — каза рязко Керъл.

Аз се размърдах нетърпеливо и тя продължи:

— Съжалявам, Клайв. Не исках да прозвучи така. Не можеш да сравняваш… искам да кажа…

— Добре, добре — прекъснах я сърдито. — Не е необходимо да ме пипаш с ръкавици. Искаш да кажеш, че моята работа не е достатъчно добра, за да защити сама себе си. Налага се ти, Джери Хайъмс и аз да се размажем пред Бърнстейн още преди да я е погледнал.

Тя прехапа нервно устна, но не каза нищо.

— Е, това не е начинът, по който бих желал да продавам работата си. Когато я продам, ще го направя, защото си заслужава да бъде продадена. Няма да е нужно да я предлагам като амбулантен търговец. Така че Бърнстейн да върви по дяволите.

— Хубаво, Клайв, Бърнстейн да върви по дяволите. Но ти не постигаш нищо, нали?

— Аз съм добре. Не можеш ли да престанеш с тревогите си за мен? Сега виж какво, Керъл, нека да се разберем. Когато имам нужда от помощ, ще ти кажа. Твърде много хора се интересуват от мен. Това ме притеснява.

За да не нараня чувствата й, добавих:

— Разбира се, аз съм благодарен, но в края на краищата това е мой бизнес. Оправям се чудесно.

Тя отново ме погледна в очите и каза:

— Мислиш ли? От две години не си написал нищо. Живееш от миналото си, Клайв. Това е едно от нещата, които не можеш да правиш в Холивуд. Един писател е добър само колкото следващата си книга или филм.

— Но моят следващ филм ще бъде добър — опитах се да се усмихна. — Не вдигай излишен шум, Керъл. Все пак Голд ми направи предложение. Това би трябвало да ти говори, че още не съм изпаднал.

— О, престани да позираш — каза тя и лицето й започна да почервенява. — Въпросът не е дали можеш да пишеш, а кога ще започнеш да работиш.

— Защо по-добре не оставиш това на мен? Какво правиш извън студията? Мислех, че си ангажирана с Имграм.

— Вярно е. Но трябваше да те видя, Клайв. Хората приказват.

Тя се изправи и се заразхожда из стаята.

— Предполага се, че би трябвало да сме нещо като сгодени, нали?

Това беше тема, в която нямах желание да навлизам точно тогава.

— Какво искаш да кажеш… хората приказват?

— За този уикенд.

Тя се обърна и ме погледна.

— Как можа, Клайв? Как можа да направиш такова нещо? Полудял ли си?

Стана тя, си помислих.

— Ако можех да разбера за какво става дума…

— Защо трябва да ме лъжеш? Аз зная какво се е случило. Досега трябваше да съм убедена, че си се освободил от всичко това. Не мислиш, че си още в гимназията, нали?