Джеймс Чейс - Ева

Събудих се отново, когато слънцето струеше през кремавите щори. Ева беше в прегръдката ми с глава на моето рамо, а устата й беше опряла гърлото ми. Спеше кротко, а тялото й беше отпуснато и неподвижно.

Държах я и ми беше хубаво. Беше удобна за прегръщане — лека, мъничка и топла. Приятно ми беше от дъха й върху гърлото ми и мириса на парфюм от косата й. Тя спа така почти цял час, а след това се размърда, отвори очи, повдигна глава, погледна ме и каза:

— Здравей.

Докоснах лицето й с пръсти.

— Косата ти мирише хубаво — казах. — Добре ли спа?

— Ммм. — Тя се прозя и отново отпусна глава на рамото ми. — А ти?

— Да… как е главата?

— Добре. Гладен ли си? Да ти приготвя ли нещо за ядене?

— Аз ще направя.

— Ти стой тук.

Тя се освободи от мен и се измъкна от леглото. Изглеждаше крехка като дете в синята си нощница. Облече си халата, погледна в огледалото, направи гримаса и излезе.

Качих се в банята и след ленивото бръснене се върнах долу, за да я заваря под завивките. Върху масата до леглото имаше табла с ново кафе и чиния с тънко нарязан хляб и масло.

— Сигурно не искаш да ти сготвя нещо? — попита тя, докато събличах халата и се намествах в леглото до нея.

— Не, благодаря. Не ми казвай, че умееш и да готвиш — казах, като улових китката й и си заиграх с нея.

— Разбира се, че мога — отвърна тя. — Мислиш, че съм толкова безпомощна?

Ръката й беше слаба и твърда и аз без усилие можех да обхвана китката й с палеца и показалеца си. Разгледах трите рязко очертани линии върху дланта й.

— Ти си независима — казах. — Това е ключът към твоя характер.

Тя кимна.

— Независима съм.

Пуснах китката й, а тя се загледа в дланта си и попита:

— Какво друго?

— Ти си човек на настроенията.

Тя кимна отново:

— Имам ужасен нрав. Когато съм истински сърдита, просто полудявам.

— От какво ставаш истински сърдита?

— От много неща.

Тя стовари чинията с хляба и маслото върху гърдите ми.

— Джек ядосва ли те?

— Повече от всеки друг.

Сръбна от кафето си и зарея безизразен поглед през прозореца.

— Защо?

Тя сви устни и мръдна рамене.

— О, той ме ревнува, аз го ревнувам. — Тя неочаквано се закиска. — Караме се. Последния път, когато отидох с него на вечеря, имаше една жена, в която той се заглеждаше постоянно. Тя беше само една глупава малка блондинка — въпреки че имаше хубава фигура. Казах му, че може да отиде с нея, ако иска. Той ми отговори да не ставам глупава, но не спря да я гледа. Тогава откачих. — Очите й засвяткаха. — Знаеш ли какво направих?

— Разкажи ми.

— Грабнах покривката от масата и съборих всичко на пода.

Тя остави чашата от кафето и се засмя.

— О, Клайв, само да беше видял. Бъркотията, трясъка и лицето на Джек! След това си излязох и го оставих там. Още бях бясна, когато се прибрах, така че отидох във всекидневната и изпочупих всичко, което можеше да бъде счупено. Вълшебно! Нямаш представа колко вълшебно беше. Часовника, стъклените животни на Джек — тя посочи към скрина, — тези са единствените, които оцеляха. Държа ги тук, защото той мисли, че всички са счупени. Имаше и снимки — нали разбираш, всичко.

Тя запали цигара и вдиша дълбоко.

— Разбира се, той беше много ядосан, когато се върна. Бях се заключила в спалнята, но той изкърти вратата с ритници. Мислех, че ще ме убие, но той само си събра багажа и излезе, без дори да ме погледне.

— И оттогава не си го виждала?

— О, той ме познава. — Тя тръсна пепел в празната си чаша от кафето. — Той знае каква съм. Аз винаги избухвам. Не се занимавам с безхарактерни хора… ти такъв ли си?

— Обичам спокойния живот.

Тя поклати глава.

— Когато Джек го прихванат… — тя разпери ръце нагоре и се засмя.

Забелязах, че твърде охотно говори за съпруга си. Даже изглеждаше развълнувана и доволна, че има кой да я слуша. Като й зададох няколко насочващи въпроса и я оставих да говори, успях да сглобя голяма част от миналото й.

Вече знаех, че е изкусна лъжкиня, но чувствах, че някои от нещата, които ми беше казала, трябваше да са истина.

Беше омъжена от десет години. Преди това, както се досещах, е била доста дива. С Джек се срещнали на някакво парти, погледнали се и това било достатъчно. Трябва да е било някое от онези редки и необуздани физически съвпадения, когато няма никакво съмнение, че хората са били създадени един за друг. Оженили се почти веднага. По това време тя имала свои пари. Не каза колко, но вероятно е била сравнително заможна. Джек бил минен инженер, работата често го отвеждала в далечни страни — места, където жена не би могла да отиде. Първите четири години от семейния им живот трябва да са били еднообразни и самотни за жена като Ева. Разбира се, тя била невротичка и много напрегната. Имала екстравагантни вкусове, а Джек не изкарвал много пари. Тогава това нямало значение, защото тя съхранила своята независимост и отказвала парите му. Той знаел, че тя разполага с достатъчно, и това положение му изнасяло. Но Ева била хазартен тип. Тя призна, че и двамата с Джек просто били родени за комарджии. Тя залагала на конни състезания, докато той съсредоточил вниманието си върху покера с големи суми. Тъй като бил много добър играч, печелел малко повече, отколкото губел.