Джеймс Чейс - Ева

Свалих ръката й, вдигната над главата. Тя въздъхна тежко, посегна и обви ръцете си около мен, притисна ме силно.

— Скъпи — изломоти, — не ме оставяй.

Разбира се, тя спеше. Разбира се, тя не говореше на мен. Може би сънуваше мъжа си или някой любовник, но на мен ми се искаше този, на когото говореше, да бъда аз и я притиснах до себе си с глава на рамото ми.

Внезапно тялото й подскочи силно, сякаш нервите й, до този момент свити на пружина, се бяха отпуснали. Тя се събуди и отблъсна от мен.

Примигна насреща ми, прозя се и падна отново върху възглавницата си с думите:

— Здравей. Колко е часът?

Погледнах ръчния си часовник. Беше пет и тридесет и пет.

— О, Господи — възкликна тя. — Не можеш ли да спиш?

Отново забелязах колко горещо и задушно беше в леглото.

— Колко одеяла има върху нас? — попитах и ги преброих. Бяха пет плюс един юрган. Трябва да съм бил доста пиян, за да не забележа нищо снощи. — Трябва ли да си завита с всичко това? — обърнах се към нея.

Тя се прозя отново.

— Разбира се, че трябва. Когато съм в леглото, ми е студено.

— Щом казваш.

Измъкнах се отдолу и започнах да махам одеялата едно по едно.

Тя седна разтревожена.

— Не го прави, Клайв… чуваш ли!

— Не се вълнувай — казах. — Ще си ги получиш отново. Сгънах одеялата така, че върху мен останаха само две. Другите ги подредих откъм нейната страна.

— Сега как е?

Тя отново се сви в леглото и каза с въздишка:

— Ммм. Главата ме цепи ужасно. Бях ли пияна снощи?

— Би трябвало.

— Мисля, че да. — Тя се протегна с удоволствие. — О, толкова съм уморена. Заспивай, Клайв, моля те.

Чувствах лош дъх в устата си. Искаше ми се да можех да позвъня на Ръсел за кафе. Очевидно тук нямаше прислуга.

Тя вдигна поглед.

— Искаш ли кафе?

Оживих се.

— Не би било зле.

— Тогава включи кафеварката. Марти я е приготвила — и тя издърпа одеялата до брадата си.

Беше преди много време, откакто за последен път си бях правил кафе, но имах нужда от едно, така че отидох в другата стая. Беше оскъдно обзаведена, само с един фотьойл. Малката кухня беше до нея. Включих кафеварката, запалих цигара и извиках:

— Къде е банята?

— На горния етаж вляво.

Изкачих се по стръмните стъпала. Крадешком огледах и трите стаи. С изключение на банята, останалите две стаи не бяха обзаведени. Подът беше прашен и явно никой не влизаше в тях.

Отидох в банята, измих си лицето с гъба и се сресах. После слязох долу и заварих кафеварката да ври. Кафето беше готово. На масата в дневната имаше табла с чаши, захар и сметана. Върнах се в спалнята.

Ева беше седнала в леглото с цигара в устата. Тя ме погледна сънено и се почеса по главата.

— Хващам се на бас, че изглеждам ужасно.

— Малко си рошава, но колкото и да е странно, ти отива.

— Не лъжи, Клайв.

— Някой ден ще преодолееш комплекса си за малоценност — казах и налях кафето. — Ако не е станало хубаво, не ме обвинявай.

Подадох й едната чаша и седнах върху леглото. След това имам намерение да спя — предупреди ме тя. — Така че не започвай да приказваш.

— Добре — отвърнах.

Кафето не беше лошо, а вкусът на цигарата вече не беше толкова близък до този на амбалажната хартия.

Тя се загледа през прозореца към избледняващите звезди. Неочаквано попита:

— Ти не се влюбваш в мен, нали?

За малко да изпусна чашата.

— Откъде ти дойде на ум да питаш?

Тя ме погледна, сви устни и отново погледна встрани:

— Защото иначе си губиш времето.

Гласът й звучеше брутално със студената си безусловна категоричност.

— Защо не си признаеш? — казах аз — Гони те страхотен махмурлук и търсиш да се заядеш с някого. Изпий си кафето и лягай да спиш.

Очите й потъмняха.

— Да не кажеш, че не съм те предупредила. Има само един мъж в моя живот, Клайв, и той е Джек.

— Точно както би трябвало да бъде — казах безгрижно и си допих кафето. — Значи той означава много за тебе, така ли?

Тя нетърпеливо остави чашата от кафето на нощната масичка и каза:

— Всичко, така че недей да мислиш, че ти би могъл да означаваш нещо за мен.

Забелязах, че трудно контролирам раздразнението си, но в сегашното й мрачно настроение, толкова различно от снощи, знаех, че ще се скараме, ако не проявя търпение.

— Добре — казах, събличайки халата, за да се пъхна под завивките. — Ще запомня, че Джек означава всичко за тебе.

— Най-добре — отсече тя, обърна ми гръб и потъна в одеялата, като се отдръпна от мен.

Загледах се в тавана зверски ядосан. Беше ме яд на нея, защото не я интересувах. Беше усетила, че вече означава нещо за мен. И наистина. Не исках да го призная, но беше факт. Намирах я вълнуваща, тайнствена и я исках за себе си. Знаех, че това е лудост. Може би ако тя ми беше дала някакви аванси, щеше да е по-различно, но нейното пресметнато безразличие ме караше да я желая още повече. Това излизаше от рамките на секса. Исках да съборя стената, която беше издигнала между нас. Исках да я накарам да ме обича.