Джеймс Чейс - Ева

— Страхотна реч — подхванах нетърпеливо, — но да приемем, че сме я слушали, ако не възразяваш. Ами ти? Ще се омъжиш ли за Голд?

Тя затвори очи и каза:

— Не знам. Не искам, но има редица предимства.

— Сигурна ли си?

— Голд е човек с въображение… власт… пари. Ще ми даде пълна свобода. Има няколко страхотни филма за правене. Може би това е нещо, което не би възприел, Клайв, но аз съм амбициозна. Не за себе си. Искам да видя създаването на по-добри филми. Бих могла да влияя на Голд. Той би се вслушвал в мнението ми.

— Остави настрана възпитаването на света, нека се съсредоточим върху себе си. Не се налага да се омъжваш за Голд, за да възпитаваш света, нали?

— Имаш ли нещо против?

Сега трябваше да говоря, или щях да я загубя.

— Разбира се, че имам, но искам да се опиташ да видиш нещата от моята гледна точка. Аз те обичам. Обичам те от много време, но това едва ли има значение точно сега. Всичко се обърка. Не мога да пиша повече. Ако скоро не се случи нещо, ще загазя здраво. И преди съм закъсвал, разбира се, но винаги съм бил сам. Не мога да понеса такова нещо, когато съм с теб.

Тя се загледа в деликатните си, кафяви от слънцето ръце.

— Така е само защото си загубил контакт с нещата, които наистина имат значение. Доста дълго време само се забавляваш.

Тя замълча, намествайки маншетите си така, че да покрият китките й, и отсечено попита:

— Защо трябваше да водиш тази жена там, където можеха да ви видят заедно?

Обзе ме гняв.

— Значи тоя проклет преуспял писател ти изчурулика, нали? Така и предполагах. Точно в негов стил е да създава интриги и да клюкарства.

— Джери Хайъмс също те е видял — каза тя с умора в гласа.

— Е, и какво от това? Хайъмс знае защо се виждам с нея. В това няма нищо друго, Керъл. Не бих те лъгал. Имам страхотни планове и искам да напиша нейната история. Но това е всичко.

Керъл се изправи.

— Трябва да се връщам в студията — каза тя. — Съжалявам за всичко това, Клайв. Не можем да направим нищо повече, нали?

— Не ми ли вярваш? — попитах и се доближих до нея. — Голд ми поръча тази работа. Как бих могъл да я напиша, ако не се срещна с жената?

Тя поклати глава.

— Не знам, Клайв, и в случая не ме интересува особено. Доста ми писна от твоите приятелки. Трябваше да те деля с твърде много от тях. Не бих могла да се състезавам с професионалистка. Докато не я оставиш, мисля, че е по-добре да не се срещаме.

— Не е възможно да говориш сериозно, Керъл — възкликнах разтревожен. — Не предпочиташ ли и при мен нещата да се оправят? Голд ми предлага петдесет хиляди долара. Не мога да пиша за нея, ако не я виждам. — Тя се обърна да си тръгва, аз хванах ръката й. — Слушай, казвам ти, че в тази история няма нищо освен писателски интерес. Не можеш ли да повярваш?

Тя си издърпа ръката.

— Не… но не забравяй да бъдеш внимателен, Клайв. Ще пострадаш. Тя знае как да се справи с човек като тебе.

В този момент балансите ми избиха.

— Добре — казах и гневът ми вече беше насочен срещу нея. — Ти си едно мило и сладко момиче. Благодаря ти за предупреждението. Ще бъда внимателен. Всеки път, когато я виждам, ще мисля за теб и твоето предупреждение и ще бъда много, много внимателен.

Тя пламна.

— Можеш да си задържиш евтиния сарказъм. Сам си търсиш белята и много се страхувам, че ще я намериш.

— Не трябва да се страхуваш за нищо. Докато имам твоето съчувствие, ще се справя добре — казах аз. — Не е нужно да се караме за това, нали? По-добре да бъдем любезни и да се преструваме, нали?

— Ти си специалист по фалша, разбира се — отвърна тя, засегната. — Но ако така чувстваш нещата, то наистина не трябва да се караме.

— Прекрасно.

Исках да се ядоса колкото мен.

— И да ме поканиш на сватбата. Няма да дойда, но ти ме покани, защото това ще бъде единственият път, когато ще мога да откажа на Голд. Но не се отказвам от неговите петдесет хиляди.

В очите й се появи презрение и внезапно ми се дощя да я уязвя.

— Мога да си представя каква сватба ще ти направи Голд — продължих, усмихнат срещу нея. — Ще бъде в стил „Техникалър“. „Булката изглеждаше прекрасно. Тя пристана на Голд, за да може да възпитава света чрез създаването на по-хубави филми“. Голям смях ще падне.

Извадих табакерата си и измъкнах една цигара.

— Каза, че няма да се състезаваш с професионалистки? Вярно ли е това, сладка моя?

— Надявам се тя да те нарани — каза Керъл с побеляло лице. — Имаш нужда от това. Имаш нужда от точно такава жена, която може да ужили дребното ти, подло мъжко его. Мисля, че тя ще го направи. Надявам се. Много се надявам да стане.