Джеймс Чейс - Ева

Стигнах до Лоръл Кениън няколко минути след пладне. Спрях пред къщата на Ева, оставих колата и минах бързо по пътеката. Почуках и застанах в очакване.

Вратата се отвори почти веднага и пред мен застана Ева, премигваща срещу силната слънчева светлина. Тя се опули насреща ми и се изсмя:

— Клайв! Помислих, че е млекарят.

Явно току-що се беше измъкнала от леглото. Косата й беше разчорлена и не си беше сложила грим.

— Какво правиш, за Бога, тук по това време?

Усмихнах й се.

— Здравей, Ева. Реших да те изненадам. Може ли да вляза?

Тя се уви в халата и се прозя.

— Тъкмо мислех да влизам в банята. О, Клайв, ти си върхът. Можеше поне да се обадиш.

Последвах я в спалнята. Стаята едва доловимо миришеше на парфюм и нечиста пот. Тя отиде и отвори прозорците.

— Пфу! Тук смърди, нали? — каза Ева, седна на леглото и се зачеса по главата. — О, уморена съм.

Седнах до нея.

— Изглеждаш, като че ли си имала изтощителна нощ. Какво си правила?

— Ужасно ли изглеждам? — попита тя, падна назад върху възглавницата и се протегна. — Не ми пука. Тази сутрин не ми пука за нищо.

— И при мен е същото. Затова дойдох да те видя — казах, гледайки бялото й тясно лице.

Имаше торбички под очите, а двете вертикални бръчки на челото й бяха силно изразени.

— Нека се отегчаваме заедно. Ела да обядваш с мен.

Тя изкриви лице и каза:

— Не. Не ми досаждай.

— Хайде, не бъди инат — помолих я. — Ще обядваме рано и след това можеш да се върнеш пак тук, ако искаш. Хайде не се прави на рак.

Тя вдигна очи към мен и в погледа й прочетох колебание.

— О, не знам. — Намръщено изражение помрачи лицето й. — Толкова е отегчително да се обличаш. Не, Клайв, не ми се излиза.

Посегнах и я хванах за ръцете, издърпвайки я така, че телата ни се доближиха.

— Ще дойдеш — казах твърдо. — За разнообразие искам да те видя облечена. А сега, какво ще облечеш?

Тя се освободи от мен и се помъкна към гардероба.

— Не знам — прозя се отново. — Оох, уморена съм и не искам да излизам.

Отворих гардероба. На релсата висяха половин дузина различни костюми, шити по поръчка.

— Защо не облечеш рокля? — попитах. — Защо винаги трябва да се обличаш толкова строго? Бих желал за разнообразие да те видя в нещо леко и женствено.

— Поне ми позволи аз да реша какво ми отива, Клайв — каза тя и свали един стоманеносив костюм от закачалката. — Ще облека това. Разбра ли?

— Добре, а сега отивай в банята. Седнах на леглото. — Ще изпуша една цигара и ще те чакам.

— Няма да се бавя — каза тя, затваряйки гардероба.

Докато беше горе в банята, обиколих малката стая. Отварях чекмеджетата, поглеждах вътре, после ги затварях. Размествах стъклените животни и докато го правех, се сетих за мъжа й. В стаята цареше някаква тъмна, тайнствена атмосфера и аз не можех да не помисля за многото мъже, които идваха тук. Прикрити, потайни мъже, които биха се засрамили, ако приятелите им научеха къде са били.

Тези мисли ме разтревожиха и започнах да чувствам гняв и объркване. Гадно ми беше да помисля, че толкова много мъже деляха Ева с мен. Цялата атмосфера на стаята най-накрая стана толкова непоносима, че аз излязох в коридора и й извиках да побърза.

— Идвам — каза тя, — не бъди нетърпелив.

В този момент чух отварянето на входната врата и Марти влезе.

Тя ми отправи бърз изненадан поглед, след това се усмихна:

— Добро утро, господине. Чудесна сутрин, нали?

— Да — отвърнах, без да я гледам.

Неприятно ми беше да я видя. Мразех сервилното й, знаещо изражение. Чудех се дали Ева й беше казала за мен. Чудех се дали тези две жени обсъждаха мъжете, които посещаваха малката къща, и дали не им се надсмиваха зад гърба. Не можех да остана в една стая с тази жена, за която подозирах, че понякога ми се присмива.

— Кажи на госпожица Марлоу, че ще бъда в колата — подхвърлих рязко и се измъкнах от къщата.

Ева се присъедини към мен след по-малко от половин час. Беше елегантна и стегната, но на силната слънчева светлина ми се стори, че изглежда по-възрастна и малко уморена.

Отворих вратата на колата и тя се плъзна вътре. Погледнахме се.

— Добре ли изглеждам?

Усмихнах й се.

— Чудесно.

— Не лъжи. Наистина ли изглеждам добре?

— Би могла да отидеш навсякъде, Ева, и то с всеки.

— Наистина ли мислиш така?

— Разбира се. Проблемът при тебе е, че се срамуваш от това, което вършиш — казах, натискайки стартера. — Това е една от причините за твоя комплекс за малоценност. Ти искаш и двете неща, нали? Е, досега всичко е наред. Няма от какво да се тревожиш.