Джеймс Чейс - Двойно разбъркване

— Значи се правиш на хитър, така ли? — каза подигравателно гласът. — Е, ще видим кой е по-хитър. Знам с кого си имам работа.

— Никога не се обзалагам с непознати — казах аз раздразнен, че гласът ми звучеше като крякане на жаба. — Къде отиваме?

— Карай и не говори, че ще те тресна!

Карахме по заобиколните пътища, завивахме наляво, после надясно, после отново наляво. Нямах и най-слаба представа къде се намирам. Карах още поне 20 минути, после гласът каза:

— Добре, това е достатъчно. Спри тук.

Бяхме на тесен пуст път, обграден от едната страна с пелин и храсталаци, а от другата от мрак и празнота. Беше самотно и тихо като в ковчег. Далече долу виждах няколко разпръснати светлини на коли, които се изкачваха по планинския път. Хладен въздух лъхна лицето ми и не бях сигурен дали височината или страхът правят дишането ми трудно.

— Какво стана с Джойс Шърмън? — попитах аз, като спрях колата.

— Ти какво мислиш? Умря от мъка по дома. Млъквай сега и прави каквото ти кажа. Викни ченгетата й им кажи, че си в Каньон Пас. Направи го убедително, иначе ще те надупча.

— Умряла? Искаш да кажеш, че сте я убили?

Получих удар по главата, от който ми излязоха звезди пред очите.

— Млък! — изръмжа гласът. — Викни ченгетата!

Свързах се с Хакет.

— Аз съм на Каньон Пас — казах му. Пот се лееше от мен. Сега пистолетът беше опрян в дясното ми ухо и аз знаех, че щом свърша да говоря с Хакет, ще бъда убит.

— Кажи му, че ще оставиш парите до знака според инструкциите — изшептя гласът.

— Тук трябва да се плати, Хакет — казах аз в микрофона. Дясната ми ръка се движеше бавно и предпазливо към дръжката на вратата. — Трябва да оставя парите до пътния знак.

— Никой ли няма наоколо? — попита Хакет.

— Не.

Наближаваше решителният момент. След миг Хакет щеше да изчезне от ефира. Сигурно бяхме на мили от Каньон Пас. Този главорез трябваше само да ме пречука, за да грабне парите и да изфиряса.

— Е, добре — каза Хакет. — Хвърляй парите и тръгвай обратно. Като видиш червена лампа, щракни с фарове три пъти, иначе ще бъдеш застрелян. Довиждане засега.

Бутнах дръжката и усетих, че вратата се отваря. Щом линията утихна, ударих нагоре, отклоних пистолета и се хвърлих навън. Последва блясък и грохот от стрелба. Претърколих се отчаяно отстрани на пътя, а пистолетът отново изгърмя. Един куршум пръсна кал в лицето ми. Запълзях като обезумял към парапета. Сега вече го виждах. Беше излязъл от колата: ниска, широкоплещеста фигура, която тичаше към мен. Нямах време да си извадя пистолета. Можеше да ме види, а трети път нямаше да пропусне да ме уцели.

Когато се приближи и се прицели, аз направих страхотен скок и се хвърлих от пътя в тъмното, празно пространство.

Хакет хвърли фаса си в кошчето за боклук и със свистене пое дълбоко въздух през носа си.

— Значи си сигурен, че онзи не е бил Хофман?

— Не, не беше Хофман — казах аз и отпуснах краката си, които ме боляха.

Беше 2 и 20 минути през нощта. Чувствах се така, сякаш бях прегазен от влак. Ако не беше една кола с хора, пътуващи към Лос Анжелос, които чуха виковете ми, сега нямаше да бъда тук. Търкалянето ми надолу по склона беше преживяване, което щеше да спохожда сънищата ми много нощи занапред.

— Хофман е висок и едър. Този беше нисък и набит. Пипнахте ли служителя в бензиностанцията?

— Когато стигнахме, той вече не можеше да ни е от полза. Твоето приятелче му беше пръснало черепа.

— О, по дяволите! Надявах се, че ще го накараме да проговори. Е, май ни надхитриха. Райс как го приема?

— Говори за заминаване — каза Миклин. — Сега изглежда сигурен, че жена му е мъртва!

— Той беше сигурен в това още преди да се, сблъскам с похитителя — казах аз и им разказах за разговора, който бях подслушал между Мира Лантис и Райс.

— Това може би го свързва с тая работа — каза Хакет замислено.

— Имаме две работни хипотези — казах аз. — Едната е, че Джойс Шърмън е убила Мейсън и, изнудвана от Хофман, е решила да изчезне, като за тази цел е инсценирала отвличането, за да грабне откупа. Другата е, че Райс, който е знаел, че Джойс вече се плъзга надолу и е искал да се отърве от нея, за да се ожени за Лантис, е организирал отвличането. Всяка от тези идеи става. От това, което знаем, може и да е комбинация от двете хипотези. Ако Райс е в дъното на всичко, рано или късно човекът, който се опита да ме убие, ще се свърже с него. Той има парите и Райс ще иска своя дял. Защо не прикачиш двама от най-добрите си хора към Райс и да го наблюдавате денонощно? Не му давайте възможност да сложи ръка на откупа. Може да изгуби търпение и да направи погрешен ход.