Джеймс Чейс - Двойно разбъркване

— Ще млъкнеш ли? — изръмжа Райс. — До гуша ми дойде. Ако не искаш да вървиш с мен, кажи и ще тръгна сам.

— О, Пери, моля те, не говори така. Знаеш, че искам да дойда с теб. Обичам те. Моля те…

— Тогава млъкни и престани да задаваш въпроси. Остави ме сам. Имам да свърша много неща, ако ще тръгваме скоро. Върви и си намери някаква работа.

Тихо се отдръпнах от прозореца и когато вече не можеха да ме чуят, се затичах по терасата към мястото си. Преди да успея да седна обаче, пронизителен телефонен звън раздра напрегнатата, нажежена тишина.

Бях се насочил към отворения висок прозорец, когато Райс се появи. Лицето му беше пребледняло, а в очите му имаше жестоко вълчо изражение, което ме стресна.

— Може да са похитителите — каза той. — По-добре вие да се обадите. Побързайте!

Той ми посочи стаята. Стигнах до телефона с три крачки и вдигнах слушалката.

— Жилището на Шърмън — казах аз.

Последва дълга пауза, после приглушен глас каза:

— Кой е на телефона?

— Хармъс, „Нашънъл Фиделити“ — казах аз, разпознавайки гласа, който бях чул преди, когато бяха получени първите инструкции.

— Приготви ли парите?

— Готови са.

— В дребни банкноти ли?

— Не по-едри от 20.

— Добре. Слушай сега. Знаеш ли Елмо Спрингс?

Казах, че го знам. Елмо Спрингс беше малко градче на около 100 мили северно от Лос Анжелос, горе в планините.

— Имаш три часа, за да стигнеш дотам, затова трябва да се стегнеш — продължи гласът. — По-нататъшни инструкции ще получиш в бензиностанцията „Блу трайангъл“. И слушай, ако решиш да правиш номера, ще стане доста зле за мацето.

— Не се стягай — казах аз. — Искаме само мис Шърмън да си дойде. Вие ще си получите парите, но ние каква гаранция имаме, че ще ни я върнете?

— Мислиш ли, че искам да я задържа? Тая кучка ме разорява. В алкохола, който изпива, може да заплава яхта.

— Доведи я на телефона. Искам да говоря с нея.

— Тя не е тук, приятелче, а дори и да беше, щеше да е твърде гипсирана, за да говори.

— Как ще ни я предадете?

— Плати мангизите и ще ти кажа. А сега се размърдай. Искам парите след три часа.

Чу се остро щракване и връзката прекъсна.

Докато набирах номера на Фаншоу, казах на Райс:

— Елмо Спрингс след три часа. Там ще получа други инструкции.

— Какво каза за Джойс? — попита Райс задавено.

— Щом получи парите, ще ни каже къде да я намерим.

Телефона вдигна Хакет. Казах му къде трябва да отида.

— О’кей — каза той. — Веднага ще изпратя колата. Ще имаме 10 коли около Елмо Спрингс, преди да стигнеш там. Дръж връзка и успех!

Благодарих му и затворих.

Райс се приближи.

— Нали не подготвят някой капан? — настоя той.

Поклатих глава.

— Няма как да стане. Освен това и ние, както и вие, сме загрижени за връщането на съпругата ви.

Той ме загледа втренчено, промърмори нещо под носа си и излезе.

Отидох на терасата. След 10 минутно чакане видях една кола да се приближава бързо по алеята. Изтичах надолу по стълбите да я посрещна.

Миклин и Медъкс слязоха. На задната седалка можах да видя двата куфара с парите.

— О’кей — каза Миклин. — Тръгвай. Дръж връзка с нас. Ще бъдем точно зад теб, но без да се виждаме. Ако имаме късмет, може да го хванем.

Качих се в колата.

— Ще ви се обадя в Елмо Спрингс… — започнах, когато внезапно се появи Райс. Преди Миклин да успее да го спре, той отвори широко вратата на колата и погледна свирепо към късовълновия радиоапарат.

— А, това гласите, значи? — изръмжа той. — Дявол да го вземе! Не ви ли казах да не се правите на хитри! Излизайте от тази кола!

— Стой си там! — излая Медъкс и го бутна назад. — Аз дърпам конците тук. Това са наши пари и…

— Той няма да тръгне с тази кола! — беснееше Райс и се бореше да стигне до мен. — Ако нещо се случи с Джойс…

Запалих колата, обърнах бързо и изчезнах надолу по алеята, като оставих Медъкс и Миклин да се оправят с Райс.

Наближаваше 7 часа, когато напуснах жилището на Шърмън. Попаднах в доста тежък трафик в Лос Анжелос, което ме позабави, но щом излязох от града и тръгнах по шосето, започнах да наваксвам. По дългия лъкатушещ планински път беше трудно да се кара бързо, но аз поддържах добра средна скорост и на половината път имах вече 10 минути аванс.

Спрях на една пуста отсечка от пътя, за да се запозная с радиоапарата. Изправих късата стоманена антена и изпратих позивен сигнал. Хакет отговори почти веднага.

— Аз съм точно извън Ла Канада — казах в микрофона. — Само проверявам да видя дали мога да боравя с това нещо.