Джеймс Чейс - Двойно разбъркване

Хакет потърка; синеещата си брадичка. Май не си падаше по тази идея.

— Да оставим това засега. Каква е онази Джелърт, за която говореше?

— Това е дълга история и някак се връзва с тази, макар че не знам как.

Разказах му за полиците за злополука. Дадох му всички факти, включително и за нашето посещение на Мъртвото езеро, но не му казах, че бяхме влизали в кантората на Дени.

— Но защо Джойс Шърмън би се интересувала о г тази жена? — попита Миклин. — Няма логика.

— Де да знаех. Ако разбера това, може и да ми стане ясно защо бяха издадени онези необикновени застрахователни полици.

— Ще търсим Хофман — каза Хакет. — С това ще започнем.

— Все още не разбирам защо твърдиш, че мис Шърмън не е била отвлечена — рече Фаншоу.

— Погледни нещата така — казах аз. — Представи си, че Хофман е решил да я изнудва за убийството на Мейсън. Джойс разбира, че той може да я ограби до шушка. Съгласява се да се срещне с него и да му даде каквото може, а после да изчезне. Не знам каква е банковата й сметка, но ако съдя по начина й на живот, съмнявам се да има много излишни пари. Ако изчезне, тя ще скъса с огромните приходи, с които е свикнала. Трябвало е да се измъкне, без да остане с празни ръце. Сеща се за застрахователната полица срещу отвличане. Половин милион е точно сумата, която й трябва. Разбира обаче, че няма да може да се справи сама. Решава да се свърже с Хофман. Срещат се и тя му казва за своя план. Написва бележката за откупа. Двамата оставят нейната кола на булевард Футхил и заминават с колата на Хофман. Сега им остава само да приберат откупа, да си поделят парите и да изчезнат. Как ти се струва тази идея?

— Ти си пълен с идеи — каза Хакет уморено. — Това са само предположения. Нямаме никакво доказателство. Не казвам, че не е станало така, но идеята не ме грабва. Ще търся Хофман. Той е ключът към всичко.

— Това ми харесва — рече Фаншоу. — Най-добре е веднага да кажем на Медъкс. Не виждам защо трябва да плащаме откупа сега. Ако на Лойд толкова много му трябва мис Шърмън, да даде сега парите, а ако отвличането се окаже истинско, ние ще ги върнем.

— Ние ще трябва да платим — казах аз. — Райс е разказал всичко на пресата. Не можем да си позволим да откажем при цялата тази публичност. Ще трябва да дадем откупа, освен ако не докажем, че тя е убила Мейсън, а за това имаме само три дни.

— Но ние сме го доказали, не е ли така? — каза Фаншоу. — Парфюма, визитката в чекмеджето, ножа в кутията за шапки. Какво повече искаш?

— Хиляди жени използват „Джой“ — казах аз, — а ножът и визитката може и да са били подхвърлени в стаята й. Това не е доказателство.

Фаншоу се обърна към Хакет.

— Кога се надявате да намерите Хофман?

Хакет сви рамене.

— Утре, другия месец, догодина. Зависи от пречките, на които ще се натъкнем.

— Хубава работа — каза Фаншоу горчиво. — Разбираш ли, че ако не го намерите до три дни, ние ще изгубим половин милион?

— Не е нужно да ми го казваш — рече Хакет, като бутна назад стола си. — Ще се заема с работата веднага. — Той хвърли поглед към Миклин. — С оглед на това ново развитие на нещата, може би трябва да започнем издирването на мис Шърмън.

— Да — каза Миклин, — и по-добре е да го направим тайно. Ако Райс узнае, че подозираме жена му в убийство, сигурно ще ни даде под съд.

— Ще ви оставим да се организирате — каза Фаншоу. — Хайде, Стив, нека да поспим малко.

Като излязохме на улицата, аз казах:

— Трябва да продължите да събирате парите за откупа. Ако Хакет не намери мис Шърмън и Хофман, ние сме загубени.

— Ще говоря с Медъкс. И освен това, Стив, пази се. Ако са се целили в теб, може да опитат отново.

Когато се върнах в хотела, като предпазна мярка заключих вратата на спалнята си и сложих пистолета под възглавницата.

Както бях предвидил, всички сутрешни вестници разказваха историята за застраховката срещу отвличане и правеха от това страхотна сензация. Бяха интервюирали Медъкс и под натиска на обстоятелствата, той бе принуден да признае, че компанията ще плати откупа, ако Джойс Шърмън не бъде намерена преди да се получат инструкциите за предаването му.

Нямаше какво да правя до получаването на инструкциите за откупа и тъй като ръката ми беше малко възпалена и схваната, реших да си почина, преди да дойде време за действие.

Обадих се на Пийт Ийгън за новини от Хелън. Той ми каза, че тя е горе на езерото и че самият той ходел от време на време с нея, за да наблюдават заедно. От начина, по който говореше, заключих, че Хелън си върши добре работата, а той, изглежда, се забавляваше чудесно.