Джеймс Чейс - Двойно разбъркване

— Кон има и змии във фермата си. Прави с тях каквото си поиска. Виждал съм го как се справя с гърмяща змия с голи ръце. Бърз е като светкавица и ги хваща живи.

— Какво прави с тях? — попита Хелън.

— Продава ги на консервната фабрика във Форт Форд. Месото на гърмящата змия е деликатес за някои хора, макар че аз лично не си падам по него. Той излиза всеки ден и като нищо слага в торбата си по дузина гърмящи змии. Изглежда, знае точно къде да ги търси.

Реших, че Джак Кон няма да ми хареса.

— Е, ако ме извините — каза Ийгън, като погледна часовника над бара, — май ще е по-добре да видя какво става с вечерята. Имам добър готвач, но лентяйства, когато не стоя над главата му, за да го карам да работи. Какво ще кажете за една леко запечена пържола? Ще ви харесат, ако ги обичате така.

Отвърнахме, че това звучи чудесно.

— Още по една глътка, преди да тръгна?

— Благодаря. А ти, Хелън?

Тя поклати глава.

— За мен не.

След като направи още едно уиски със сода, той тръгна и ние останахме сами. Отнесохме чашите си до големия еркерен прозорец, който гледаше към иглолистната гора и към заснежения връх на Мъртвото езеро в далечината.

— Е, сега какво става с твоите подозрения? — попитах аз, като се настанихме в плетените столове. — Засега нямаме нищо, за което да се хванем.

— Още не сме видели семейство Кон — рече Хелън. — Май няма изгледи Кон да ми стане любимец.

— Те живеят наистина на недостъпно място. Никой не би могъл да ги изненада. Чудя се дали това не значи нещо?

Хелън гледаше зад мен. Лицето й внезапно застина. Огледах се.

Вратата зад бара се бе отворила. Влезе мъжът със сакото на сини и бели карета. Той огледа стаята, хвърли поглед към нас, без да се издаде, че ни познава и отиде към бара.

Седяхме като две восъчни фигури и го гледахме. Той почука нетърпеливо по плота и когато Ийгън се появи, каза с груб, лаещ глас:

— Два пакета „Лъки Страйк“.

Ийгън му даде цигарите, взе парите и му предложи да пийне.

— Май не ми се пие — каза мъжът.

— Вечерята ще бъде готова след пет минути — продължи Ийгън.

— Изпратете ми я горе в стаята. Имам работа — отвърна онзи. Застоя се колкото да отвори един пакет и да извади цигара, после се обърна и излезе от бара така безмълвно, както беше дошъл.

Измъкнах се от стола си и се насочих към бара, точно когато Ийгън се връщаше от кухнята.

— Мистър Ийгън.

Той се обърна.

— Наричайте ме Пийт. Не е толкова официално. Още едно питие?

— Не сега. Виждал съм и преди този човек. Знаете ли кой е той?

— Мистър Хофман? Разбира се. Идвал е тук два или три пъти. Работи във филмовия бизнес.

— Трябва да съм го срещал в Холивуд. На почивка ли е тук?

— Не — каза Ийгън. — По работа. Каза ми, че смята да прави филм тук и избира места за снимки. Прекарва цялото си време в обикаляне наоколо. Ако ме питаш, хич не му е лоша службата.

— Така е — рекох аз. — Ходил ли е към имението на Кон?

— Разбира се. Още първия път когато дойде, ме попита как да го намери. Може да се окаже шанс за Кон, ако Хофман хареса неговия остров за снимките. Тия от Холивуд плащат добри пари и на Кон биха му свършили хубава работа.

— И аз не бих се отказал — рекох. — Какво става с онези пържоли? От глад мога да изям цял кон.

— Само три минути. Ако обичате идете в ресторанта и ще ви бъде сервирано почти веднага, щом стигнете там. През тази врата и в края на коридора.

Кимнах на Хелън, която дойде при мен, и тръгнахме по коридора към ресторанта.

— Той се казва Хофман — рекох аз — и работи във филмовия бизнес: или поне така твърди.

— Мислиш ли, че ни следи или просто случайно е тук?

— Не ми се вярва да ни следи — казах аз, като седнахме на една маса близо до пламтящата камина. На тази височина застудява нощем и беше добре да си край огъня. — Едва ли щеше да се покаже, ако знаеше, че сме тук. И все пак не мога да повярвам, че присъствието му е случайно.

— Разбира се, че не е — каза Хелън натъртено. — Идването му го свързва с всичко това и хвърля върху него подозрението за убийството на портиера. Или ни преследва, или е свързан с Кон. Мислиш ли, че шпионира Дени по нареждане на Кон?

— Това е идея. Може и да е човек на Кон.

Облечен в бяло сако негър се появи, като буташе количка. Сервира пържолите със свежа салата, пържени картофи и пресен грах. Когато ни остави и ние вече, ядяхме, Хелън каза:

— Той трябва да има кола, Стив. Какво ще кажеш да я огледаме, да вземем номера и да проверим регистрационния му талон?