Джеймс Чейс - Двойно разбъркване

Прокарах пръсти през косата си и погледнах безпомощно към Хелън, с което й прехвърлях топката.

— Мисля, че си губим времето — каза Хелън студено. — Да не спорим, мис Джелърт. Факт е, че вие сте застрахована за един милион долара срещу всички непредвидени рискове. Нека да допуснем, че невъзможното стане; няма значение как, но да допуснем, че стане — вие неочаквано сте убита и срещу нас е предявен иск. Кой ще получи парите?

— Каква полза има да говорим за това? — каза Сюзън. — Няма да има никакви пари. Не може да има, вие само ме плашите.

— Кой ще получи парите? — Хелън повиши тон.

— Не знам.

— Направила ли сте завещание?

— Не.

— Имате ли майка или баща?

— Не, нямам.

— Някакви роднини?

— Имам само сестра, никой друг.

— Тогава значи сестра ви ще ги получи?

— Предполагам, но не виждам какъв смисъл има всичко това. Няма да има никакви…

— Сестра ви в шоу-бизнеса ли е? — попитах аз нетърпеливо, за да спра разговора, който се въртеше в кръг.

— Да, но го напусна преди няколко години — каза Сюзън и седна отново. Тя изглеждаше разтревожена и непрекъснато поглеждаше към Дени за подкрепа. — Работехме заедно. Тя се омъжи.

— Ще бъда много доволен, ако ми кажете къде живее — продължих аз. — Ако ви се струвам прекалено любопитен, трябва да вините само себе си. Щом се застраховате за един милион долара, би следвало да очаквате, че ще се наложи да отговорите на няколко въпроса.

— О, нямам нищо против, но нали ви казвам…

— Да, знам. Какъв е адресът на сестра ви?

— Нима ще отидете да говорите с нея? Тя не знае за тази наша идея. Исках да бъде изненада.

— Адресът й ми е нужен само за нашата документация.

— Тя е мисис Корин Кон и живее на Мъртвото езеро, Спрингвил, Калифорния.

Записах си набързо адреса, без да показвам изненадата си. Бях очаквал адрес в Южна Америка.

— Отлично — казах аз и погледнах въпросително към Хелън, която поклати глава. — Това е всичко, струва ми се. Сега знаем кой ще бъде облагодетелстван и няма за какво друго да ви безпокоим. Благодарим, че ни отделихте толкова време.

И двамата ме погледнаха с очакване.

— Но все пак има нещо нередно, нали? — попита Сюзън. — Говорехте за убийство. Изплашихте ме до смърт.

Ухилих й се.

— Не ми се вярва — казах. — Да поговорим сериозно — когато една млада жена при вашето положение застрахова живота си за един милион долара по такъв потаен начин, при фантастично ниски вноски, Юридическият отдел е склонен да се усъмни. Това разследване се прави главно по ваша вина. Ако ни бяхте казали за другите застраховки, нямаше да бъда тук. Но сега, когато ми обяснихте и знам, че не сте била принудена против волята си да подпишете тази полица, всичко е наред. Това е.

— Искате да кажете, че няма проблеми? — попита Сюзън. — За нас е важно. Сигурна съм, че застраховката ще ни направи голяма реклама, а това ни е нужно повече от всичко.

— Защо поставихте отпечатъци от палеца си върху полиците и направихте така, че да изглежда случайно? — рязко попита Хелън.

— Има ли нещо, което да не знаете? — каза Дени. — Май наистина сте подозрителни. И това ли ви тревожи?

— Защо направихте така, че да изглежда случайно? — повтори Хелън, без да обръща някакво внимание на Дени.

— Но то наистина беше случайно — каза Сюзън, ококорила очи. — Направих мастилено петно на полицата на мистър Гудиър и го размазах с палец. Той изглеждаше много доволен от това и аз реших, че е добра идея да сложа отпечатък и на другите полици.

— Защо да е добра идея? — настоя Хелън.

— Мистър Гудиър каза, че така не може да има съмнение за подписа ми.

— Ако сте толкова сигурна, че по никоя от полиците няма да бъде предявен иск, какво значение има дали ще се появи съмнение за подписа ви? — сряза я Хелън.

Докато тя говореше, аз наблюдавах Сюзън внимателно: по лицето й се четеше единствено объркване.

— Казвам ви само какво чух от него. Май не подписвам често важни документи. Брад прави това вместо мен. И когато мистър Гудиър каза, че идеята за отпечатъка е добра, помислих, че и другите компании ще бъдат доволни. Не биваше ли да го правя?

Хелън изглеждаше вбесена.

— О, сигурно — каза тя. — Може би е добра идея.

Сюзън я погледна с разтревожени очи.

— Ох, много съжалявам, ако съм ви създала неприятности. Тогава просто мислех, че ще бъде много хитро.

— О да, много е хитро — каза Хелън и се насочи към вратата.

Сюзън ме погледна умолително.

— Това ли е всичко, мистър Хармъс? Трябва да се преоблека. Става късно.