Джеймс Чейс - Двойно разбъркване

— Добре дошли в Спрингвил — каза той и сините му проницателни очи огледаха Хелън одобрително. — Аз съм Пийт Ийгън, собственикът на хотела. Надявам се, че сте решили да отседнете при мен.

— Ако ни настаните за тази нощ, ще ни бъде приятно да останем — казах аз. — Това е съпругата ми. Аз съм Стив Хармъс. Дойдохме тук по работа.

— Е, заповядайте — каза той, като се ръкува. — Обзалагам се, че сте гладни. Планинският въздух събужда дори и моя апетит.

След като се подписахме в книгата за регистрация, Ийгън каза:

— Вечерята ще е готова след двайсетина минути. Какво ще кажете за едно питие?

— Точно това мислех да предложа — казах аз. — Шофирахме цял ден и ме мъчи жажда, на която не би могла да издържи и камила.

Той ни поведе по коридора към един добре зареден бар.

— Сега при нас е спокойно — каза, докато сипваше уиски със сода. — Не е сезон. Имаме само две момчета на ловен излет и един човек по работа. Ако бяхте дошли миналия месец, или следващия, тук щеше да е пълно.

Седнахме на високите столчета пред бара.

— Знаете ли къде можем да намерим семейство Кон? — попитах аз, след като бяхме изказали възхищението си от бара, поговорили за това-онова и изпили по още една чаша. — Те живеят тук, нали?

Той кимна.

— Точно така. Живеят горе на Мъртвото езеро, най-усамотеното място в цялата област, струва ми се. Предстои ви доста път, ако имате намерение да ги посетите. Ще ви бъде по-лесно да изчакате тук три дни, ако можете да отделите толкова време. Кон слиза тук на първи всеки месец, за да събира пощата и да купува продукти.

Поклатих глава.

— Не можем да чакаме толкова дълго. Трябва да бъдем в Лос Анжелос утре вечерта. Как се стига до мястото?

— Ще продължите след хотела още пет мили — обясни Ийгън, — докато стигнете до пътен знак. Завийте наляво и минете още три мили. Ще стигнете до разклонение. Тръгнете надясно. Пътят е широк само колкото за една кола. Точно в началото му ще видите една измишльотина, която Кон е инсталирал там. Става въпрос за въже и звънец. Не забравяйте да позвъните. Това предупреждава превозните средства за вас. Не че има изобщо превозни средства за предупреждение, но ако Кон случайно е тръгнал по пътя, някой от вас ще трябва да се върне назад няколко мили, и това няма да е Кон. — Той се ухили, поклати глава и продължи: — Има и друг път до езерото, но той е с около 25 мили по-дълъг. Жилището на Кон е на острова. Няма начин да не го видите като изкачите пътя. На кея обикновено има лодка. Можете да прекосите езерото с гребане, а ако лодката не е там, ще намерите звънец. Дръпнете го и Кон ще дойде. Доста трудно ще се доберете до мястото, но мисля, че е едно от най-прекрасните кътчета на земята.

— С какво се занимава Кон? — попита Хелън небрежно.

— Ами не знам — отвърна Ийгън. — Той има ферма за норки на острова, но, както съм чул, не изкарва нищо от нея. Напоследък изгуби доста животни. Изглежда, той и жена му водят твърде труден живот.

— Мисис Кон е била в шоу-бизнеса, преди да се омъжи, нали? — казах аз, като посегнах за уискито си. — Чудно как е пожелала да се закопае накрай света, след като е била на сцената.

— Да, и аз съм се чудил за това. И е такова хубаво момиче. Но изглежда щастлива. И забележете — аз самият не бих искал да бъда усамотен с Джак Кон месеци наред. Той е доста костелив орех, а и лесно избухва.

— Какъв е бил преди да дойде на острова?

Ийгън поклати глава.

— Не знам. Никой нищо не знае за него. Почти не отваря уста, когато идва тук, а не е човек, когото бихте разпитвали. Пристигна на Мъртвото езеро преди около шест месеца и направи фермата. Аз дори не знаех, че е на острова, докато чак след месец не дойде тук за уиски. Около шест седмици по-късно пристигна и мисис Кон. Тя е чудесно момиче. С нея добре се спогаждаме, но съпругът й не ми допада много. Твърде лесно размахва юмруци, за да ми хареса.

— Как се разбира с него мисис Кон? — попита Хелън.

Ийгън вдигна рамене.

— Не знам. Никога не съм ги виждал заедно. Те се редуват да слизат тук.

— Онзи ден попаднах на сестра й, Сюзън Джелърт. Гледахме нейно представление в Уилингтън. Тя идва ли тук изобщо?

— Беше тук веднъж — каза Ийгън — около месец след като пристигна мисис Кон. Приличат си като две капки вода, нали? Никога не съм виждал такова нещо. Тя дойде с Кон. Беше слязъл да я посрещне. Отначало помислих, че мисис Кон си е изрусила косата. И тя е мило момиче. Танцьорка е, доколкото разбрах.

— Изпълнява един номер със змия — казах аз. — Направо ме изправи на нокти. Кобра. Това, което показа с нея, ми смрази кръвта.