Джеймс Чейс - Двойно разбъркване

— Ще го направя.

След като свършихме с вечерята, попитах Ийгън къде мога да прибера Буика.

— Отзад има няколко заключени гаража — каза ми той. — Сам ще го вкара, ако ми дадете ключа.

— Няма нужда. Аз ще направя това. Смятаме да се поразходим преди лягане.

— Ще ви е студено — предупреди ни той.

— Ние сме издръжливи — казах аз и като хванах Хелън под ръка, слязохме по стъпалата към Буика. Зад хотела намерихме десет гаража. Само една врата беше затворена.

— Сигурно е тази — казах аз, след като оставихме Буика. — Хайде да погледнем.

Тя отиде към входа на двора, а аз отворих вратата на гаража, влязох, затворих след себе си и светнах лампата.

Пред мен стоеше прашен, оплескан с кал Плимут. Изглеждаше така, сякаш беше твърде много използван и доста малко поддържан.

Записах си номера, отворих вратата на шофьора и проверих регистрационния талон. В него пишеше:

БЪРНАРД ХОФМАН, УИЛТШЪР РОУД 55,

ЛОС АНЖЕЛОС

Драснах си набързо адреса и отворих жабката. Вътре имаше един мощен бинокъл и 38-калибров полицейски револвер. Взех оръжието, подуших го, отворих и проверих цевта. Тънкият слой прах вътре показваше, че отдавна не е стреляно с него. Върнах го обратно. После претърсих джобовете на колата, но не открих нищо интересно.

След няколко минути бях вече при Хелън. Докато се отдалечавахме от хотела, аз й разказах какво бях намерил в колата.

— Бинокълът навежда на мисълта, че сигурно шпионира Кон — казах аз. — Склонен съм да смятам, че работи срещу двамата Кон и Дени. Дали да не го подхвана по този въпрос?

Хелън поклати глава.

— Това няма да ни доведе доникъде. Ако е замесен в убийството на портиера, едва ли ще ни каже нещо.

— Чудя се, дали ме позна. Сигурно е така, но не се издаде с нищо. Може би и затова поиска да вечеря в стаята си. Има намерение да ни избягва. Ще ми се да знам какво прави тук.

— Хайде да си лягаме — каза Хелън, като потисна една прозявка. — Пребита съм от умора след пътя, а и тук ми стана вече студено. Сега като имаме адреса му, можем да направим проверка, когато се върнем в Лос Анжелос. Утре сутринта първо ще посетим семейство Кон и после с малко късмет ще можем да се приберем вкъщи, преди да е свършил денят.

— О’кей, и аз самият бих подремнал малко.

Върнахме се в хотела.

Проследих я с поглед как се качва по стълбите и после отидох в бара. Бях изненадан да видя там Хофман, който седеше сам в ъгъла до огъня. Пиеше уиски и не вдигна поглед, когато влязох.

Пийт Ийгън триеше чаши зад бара. Кимна ми.

— Не се забавихте много. Май ви се видя студеничко навън.

— Твърде студено — рекох аз, като триех ръце. — Ще пия едно уиски. Благодаря за пържолите. Бяха точно такива, каквито обещахте.

— Този мързеливец, моят готвач, може да готви, когато поиска — каза Ийгън, докато наливаше уискито. — Радвам се, че са ви харесали. Мисис Хармъс легна ли си?

— Да. Уморена е. — Погледнах към Хофман, като усетих, че че ме наблюдава. — Добър вечер — казах му аз, — Не сме ли се срещали по-рано?

Той ме погледна кисело, сякаш нищо не разбираше.

— Може и да сме.

— Искам да поговоря с този човек — пошушнах на Пийт. — Извинете ме — взех чашата си и прекосих стаята. — Имате ли нещо против да седна при вас?

Той вдигна поглед — черните му като въглен очи бяха сурови.

— Както обичате.

Дръпнах един стол и седнах.

— Имаш доста силен удар — рекох аз и докоснах натъртената си челюст.

Той отмести поглед.

— Мога да удрям силно, когато се налага.

— Чух, че си във филмовия бизнес — продължих аз. — А аз съм в застрахователния, но ти май вече знаеш.

Той не каза нищо.

— Намери ли Дени най-накрая? — попитах след дълга пауза.

— Дени не ме интересува — отвърна той рязко.

— Ти ли се беше вмъквал в кантората му? Останах с впечатление, че току-що беше напуснал сградата, когато те засякохме в Китайския ресторант на Четвърта улица.

Цели пет секунди той ме гледаше втренчено, после сякаш изведнъж взе решение, тъй като се отпусна и на студеното му лице се появи подигравателна усмивчица.

— Доста си досетлив, а? — рече той, като снижи глас, за да не го чува Ийгън. — О’кей, може и да се разберем с теб. Защо не се качиш в стаята ми, за да поговорим?

— За какво?

— За това-онова. — Той стана. — Идваш ли?

Кимнах, довърших си уискито и се измъкнах от стола. Той тръгна пред мен и излезе от бара. Кимнах за „лека нощ“ на Пийт и го последвах. Пийт наблюдаваше всичко с повишен интерес.

Изкачихме се по стълбите и Хофман отвори една врата на първия етаж. Стаята му беше по-малка от нашата и вътре беше студеничко. Той затвори, посочи с глава единствения фотьойл и седна на края на леглото.