Джеймс Чейс - Двойно разбъркване

— Съжалявам за онова кроше — каза, като вдигна поглед към мен. Не изглеждаше да съжалява. — Ти се беше закачил за мен, а аз хич не съм човек, на когото му минават тия.

Извадих си една цигара, предложих му пакета и запалих.

— Точно каква роля играеш ти в тази работа? — попитах аз.

— Разследвам случай — отвърна той и извади портфейла си. Измъкна една мръсна визитка и ми я побутна.

На нея беше напечатано:

БЪРНАРД ХОФМАН

ЧАСТЕН ДЕТЕКТИВ

УИЛТШЪР РОУД 55

ЛОС АНЖЕЛОС

— Бачкам соло — рече той с подигравателната си усмивчица. — Дребна риба съм в сравнение с теб, но изкарвам по някой и друг долар.

— Я да видим разрешителното ти — казах аз, изненадан от факта, че е частно ченге.

Той ми го показа. Беше съвсем наред и в сила. Върнах му го.

— За кого работиш?

— За Мики Маус — каза той и се ухили. — Зарежи сега за кого работя. Защо не ме оставиш аз да говоря? Ние двамата май се занимаваме с една и съща работа. Твоята компания ли издаде една от тези полици, които Дени държи в кантората си?

Кимнах. Значи той беше влизал в кантората на Дени.

— И тая работа нещо не ви харесва?

— Не съвсем. Няма за какво да се хванем, но проверяваме. Засега не сме открили нищо. А ти какво общо имаш с полиците?

— Не мога да отговарям на въпроси — каза той. — Трябва да си държа езика зад зъбите. Но ако ми пуснеш малко информация, ще ти предам всичко, което открия. Какво ще кажеш?

Изучавах го. Не ми хареса. Имаше нещо мошеническо в него. В Лос Анжелос има доста частни детективи, които използват информацията, до която се добират, за да изнудват клиентите си. Хофман ми приличаше на такъв. Не можех да съм сигурен, но не ми харесваше насмешливото изражение в очите му, нито твърдо стиснатите му устни.

— Какво искаш да знаеш?

— Вярно ли е, че тази Джелърт е застраховала живота си за един милион долара?

Кимнах.

— Кой агент й е продал полицата?

— Какво общо има това тук?

Той се размърда, погледна надолу към цигарата си и после нагоре към мен.

— Ако започнеш да задаваш въпроси, доникъде няма да стигнем. Кой е бил?

— Били са десет души. Тя е получила десет отделни полици. Не мога да ти дам имената на всички.

— Ти кого представляваш?

— „Нашънъл Фиделити“.

— А момичето с теб?

— „Дженеръл Лайъбилити“.

— Добре, кои агенти са сключили сделката за вашите компании?

— Алън Гудиър и Джак Макфадън.

Той всмукна дълбоко и издуха дима в тънка струйка към тавана.

— Кой пръв е започнал? Гудиър ли?

— Гудиър й е продал първата полица, ако това имаш предвид.

Той се замисли, като загриза нокътя на палеца си.

— Видях тези полици — каза след малко. — Те са съвсем еднакви. Предполагам, че след като се е докопала до вашата полица, с другите й е било лесно. Така ли е?

— Горе-долу.

— Как така момиче като Сюзън Джелърт може да си позволи застраховка за един милион?

— Определихме й специална цена, тъй като полицата е само за рекламни цели. Дори и да й се случи нещо, не може да се предяви иск.

— И аз си помислих, че трябва да е нещо такова. Нямах много време, за да разгледам полиците. Причините за смърт, които са изброени в тях, те намаляват вноските, нали?

Отвърнах, че е така.

— Не ви ли се стори, че тук има някакъв номер?

— Ти така ли мислиш?

Той се ухили многозначително.

— Откъде да знам? Вие в застрахователния бизнес сте много умни. Вие трябва да знаете. Имали ли сте такава полица досега?

— Не, но това не значи нищо.

— Защо мислиш, че семейство Кон са свързани с тази работа?

— Свързани ли са?

Той потърка месестия си нос, преди да отговори.

— Струва ми се, че може и да са. Това приятелче Кон трябва да се следи. Видя ли го?

— Утре сутринта ще ходя там.

— Е, огледай го по-внимателно. Готов съм да се обзаложа, че има досие, но е хитър. Не мога да открия нищо около него. Вече три пъти излизам да го следя с бинокъла. По-добре да си бях стоял вкъщи.

— А Корин?

Той поклати глава.

— За нея нищо. Кон стои зад цялата работа.

— Зад коя работа?

Отново ми се ухили многозначително.

— Ако се навърташ достатъчно дълго, може и да разбереш. Казано ми е да не говоря много. Каква е целта на отпечатъка от пръст върху полиците? Идеята на Гудиър ли е била или нейна?

— Нейна.

Той кимна.

— И аз така си помислих. Този Кон не е вчерашен.

— Може да си спестим много време и проблеми, ако си разкриеш картите — казах аз. — Кой е твоят клиент?

Той поклати глава.

— Няма да стане. За мен тая работа е същинска златна мина и не мога да си позволя погрешна стъпка. Е, благодаря за информацията. Ако попадна на нещо, което да ти свърши работа, ще го имаш.