Джеймс Чейс - Двойно разбъркване

Хелън сви рамене.

— Изглежда наред. Зарадва се, като ни видя, а това е изненадващо.

— Къде е Кон? Ако и той ни се зарадва, тогава случаят е приключен.

Корин Кон се върна, като носеше на поднос три високи чаши с айс-кафе.

— Може би е най-добре да се представим — казах аз. — Това е съпругата ми Хелън. Аз съм Стив Хармъс. В отпуск сме и идваме за първи път в Спрингвил.

— Аз съм Корин Кон — каза тя. — Съпругът ми е някъде наоколо. Лови змии, струва ми се.

— Змии? — рече Хелън. — Но, разбира се, сигурна съм, че Сюзън Джелърт е ваша сестра. Гледахме я онази вечер в Уилингтън. Какво странно съвпадение.

Погледнах бързо Корин, за да видя как ще реагира, но по лицето й се четеше само приятна изненада.

— Ама вие наистина ли сте гледали Сузи? Ама че съвпадение. Аз самата бях в шоу-бизнеса едно време, преди да се омъжа. — Тя седна близо до мен. — Понякога си мисля, че трябва да съм се побъркала, за да напусна сцената заради всичко това. Хареса ли ви номерът на Сузи?

— Дава доста храна на въображението. Тази кобра ме накара да се разтреперя.

Корин се засмя.

— Белариус? Той не би убил и муха. Джак го обезвреди, преди да го даде на Сузи, а смешното е, че тя го мисли за опасен.

— Но дори управителят на театъра мисли така — казах аз. — Те са викали и специалист да го види.

— Знам. Джак се погрижи и за това. Сузи взема всичко много на сериозно. Тя мисли, че няма да е честно пред публиката, ако змията не е отровна и затова решихме, че ще е по-добре да направим необходимото, без да й казваме. Та нали, ако Джак не беше обезвредил Белариус, малката глупачка щеше да е вече мъртва. Може би не биваше да ви казвам. Търговска тайна. Ако някога попаднете пак на нея, не й казвайте, моля ви.

— Няма — отвърнах аз, смеейки се.

— Колко удивително си приличате — отбеляза Хелън, оглеждайки Корин.

— Всички така казват, като ни видят заедно — отвърна Корин. — Имахме един хубав номер, преди да се омъжа. Опитвам се да убедя Джак да зареже острова и да се върнем към цивилизацията. Сузи и аз бихме могли отново да работим заедно. Крайно време е тя да се откаже от този изтъркан номер. С него няма да стигне доникъде. Горката, тя си въобразява, че ще се добере до Ню Йорк. С нищо не мога да я разубедя. — Тя погледна зад нас към сечището. — А, ето го и Джак.

И двамата се обърнахме бързо. По пътеката идваше един нисък, набит мъж. Носеше мръснобяла фланелка и платнени панталони, напъхани във високи ботуши. През рамото си беше преметнал чувал.

Въпреки че не можеше да е на повече от 33–34 години, беше започнал да оплешивява. Кръглото му месесто лице беше загоряло от слънцето, а малките му хлътнали очи бяха студени и безизразни като камъчета.

Той се изкачи по стъпалата и впери поглед в нас.

— Джак, това са мистър и мисис Хармъс. Дошли са да видят нашите норки — каза Корин. — Пийт Ийгън им е казал да дойдат.

Малките студени очи Ни изучаваха.

— Закъснели сте — каза той. Гласът му беше неочаквано мек. Те умряха. Гребахте ли дотук?

— Точно така — отвърнах аз. — Мислех си да дръпна звънеца, но не исках да ви безпокоя.

Той кимна. Лицето му беше напълно безизразно. Невъзможно беше да се отгатне за какво си мисли и все пак нещо в начина, по който стоеше с приведена напред глава, го правеше да изглежда опасен.

— Корин ще ви разведе наоколо — каза той и взе чувала, който беше пуснал на пода. — След около четвърт час ще тръгна с моторната лодка. Можете да дойдете с мен.

Той се насочи към вратата на хижата, когато Корин каза:

— Но Джак, те току-що дойдоха. Мислех, че ще е приятно да ги поканим на обяд…

Той се спря, за да я погледне. Само за миг празните му очи се оживиха. Сякаш в тях проблесна жълта светлинка.

— Ще ги взема с мен — каза той и влезе в хижата.

Настъпи неловко мълчание. Корин се засмя смутено.

— Трябва да извините Джак — рече тя. — Той не обича посетители. Мисля, че е живял сам твърде дълго и затова не е свикнал да се държи учтиво.

— Всичко е наред — каза Хелън. — Връщането с моторната лодка чудесно ще уреди Стив. Той съвсем не гореше от желание да гребе пак в тази жега.

— Е, елате да поразгледате острова — каза Корин. — Няма много за гледане, но може и да ви е интересно.

Последвахме я надолу по стълбите в страшния пек. Както ни беше казала, нямаше много за гледане. Островът бе много по-малък, отколкото си представях. Зад хижата имаше 15–16 телени клетки. Помислих си, че те едва ли бяха достатъчни за едно доходно отглеждане на норки. Клетките бяха празни и Корин унило подхвърли нещо за ползата да садиш на баир лозе.