Джеймс Чейс - Двойно разбъркване

Когато пристигнах в кантората на Фаншоу, бях изненадан да видя там Медъкс. Вътре беше и Гудиър, който изглеждаше блед и потиснат.

Медъкс ревеше като разярен бик, а когато аз влязох, той прекъсна, за да кресне:

— Къде беше, по дяволите? Очаквах да бъдеш тук преди цял час!

— Е, вече съм тук — казах, като дръпнах един стол, за да седна. — Мислиш ли, че не съм бързал? Каква каша се е забъркала? — Намигнах на Фаншоу и кимнах на Гудиър.

— Каква каша се е забъркала? — рече Медъкс, като удари с юмрук по бюрото. — Абсолютно никаква! Само дето продаваме на тази проклета актриса полица, с която й гарантираме откупа, в случай че бъде отвлечена и след три седмици кучката наистина е отвлечена. Това е цялата каша!

— Нищо не казахте, когато уредих полицата — каза Гудиър уморено. — Как можех да знам…?

— Ти не се обаждай — изрева Медъкс. — Вече добре ни подреди, като й продаде полицата.

— А, чакай малко — намеси се Фаншоу разгорещено. — Да пукна, ако търпя това. Работата на Алън е да продава полици. Ако не я вършеше, щяхме да го изхвърлим. Нямаш право да се държиш така с него и добре го знаеш.

Медъкс отвори и затвори устата си, изгледа свирепо Фаншоу, после каза малко по-меко:

— Е, сигурно си прав. — Той хвърли един поглед към Гудиър. — Не ми обръщай внимание. Май ми дойде множко. Извинявай.

— О, всичко е наред — каза Гудиър, но хич не изглеждаше щастлив:

— Защо не ми дадете някои факти — казах аз. — Кога е била отвлечена?

— Преди три нощи — отвърна Фаншоу. — Току-що са научили за полицата и засега отвличането се пази в тайна в студиата. След вечеря излязла сама с колата си, без да каже на никого къде отива. Към 2 ч. през нощта Райс се разтревожил или поне така казва. Не мога да си представя мръсник като него да изпитва чувство към когото и да било. Както и да е, според думите му, той телефонирал на разни нейни приятели и в студиото, но никой не я бил виждал. По-късно в полицията се получило съобщение, че на булевард Футхил е намерена кола. Това била колата на мис Шърмън и на стъклото била закрепена бележка, адресирана до Райс. Той отишъл там заедно с полицията. В бележката пишело, че мис Шърмън е отвлечена и исканият откуп ще бъде съобщен днес.

— Съобщен ли е вече?

— Не. Работата е там, че ние сме длъжни да платим до половин милион и няма измъкване, освен ако мис Шърмън не се намери, преди да се наложи да се разделим с парите.

Медъкс яростно изсумтя, но никой не му обърна внимание.

— Някаква диря? — попитах аз.

— Никаква. Онези от ФБР се заеха със случая неофициално. Райс не им дава да се намесват. Казва, че иска съпругата му да остане жива и че нищо не трябва да се прави, преди тя да се върне. Разбирам как се чувства. Бележката го предупреждава, че ако се обърне към полицията, на мис Шърмън могат да се случат куп неприятни неща.

Медъкс, който безуспешно се опитваше да отвори уста, докато Фаншоу говореше, сега излая:

— Искам веднага да отидеш в къщата на Шърмън. Ти ни представяш и ще работиш с полицията. Уредил съм ти всички необходими улеснения. Щом сме отговорни за плащането на откупа, ще трябва, по дяволите, да ни дадат и главната роля в това шоу.

— О’кей — казах аз. — Кажи ми само едно: кое те кара да наричаш Райс мръсник? — сега говорех на Фаншоу. — Такъв ли е?

— Може би мръсник не е точната дума. Въшка май по му подхожда. Има доста съмнителна репутация в Холивуд. С никой не се е задържал повече от три месеца. Историйките му с млади момичета понамирисват. Досега се е забърквал в няколко скандала, които е успявал някак да покрие. В момента преживява твърде безсрамно от приходите на жена си и поради контракта, който я е убедил да подпише, преди да се оженят, тя не може да се отърве от него.

Обърнах се към Гудиър.

— Райс има ли нещо общо с полицата?

Гудиър поклати глава.

— Абсолютно нищо. Фактически мис Шърмън настоя той да не знае за нея. На полицата не трябваше да се дава гласност. По въпроса беше категорична. Каза, че Райе не трябва да знае.

— Може ли някак да е разбрал?

— Не виждам как би могло да стане. Полицата беше подписана в кантората на адвоката на мис Шърмън и той я пазеше. Именно той предяви иска, веднага щом разбра, че тя е била отвлечена.

— Кой е неин адвокат?

— Лео Саймън — каза Гудиър. — Фаншоу ще ви каже, че е о’кей.

— Да, той е един от най-добрите адвокати тук. Райс изобщо не знаеше за полицата — каза Фаншоу, — но сега вече знае и ни притиска.

— Е, добре — казах аз, като станах от стола си. — Ще прескоча дотам.