Джеймс Чейс - Двойно разбъркване

Казах обичайните неща, които се казват в такива случаи. Тя не си даде труд да ми отговори.

— Мистър Хауърд Лойд — продължи Райс и махна към високия белокос мъж, който идваше да се здрависа с мен.

Погледнах го с любопитство. Неговото име ми беше така добре известно, както това на Сам Голдуин. Като шеф на „Пасифик Пикчърс“ той беше един от най-богатите хора в света. Изглеждаше блед и изпит, а вдлъбнатите му очи изследваха лицето ми с объркваща настойчивост.

— Радвам се, че дойдохте, мистър Хармъс — каза той с дълбок и бавен глас. — Изглежда, на вашите хора не им е провървяло този път.

— Да — отвърнах аз. — Но и това е част от нашия бизнес.

— А ето и Миклин от Федералното бюро — продължи Райс, като кимна към един нисък, набит мъж, който тръсна брадичката си срещу мен и не понечи да се здрависа.

— Има ли вече някакви новини? — попитах го аз.

— Не. Всеки момент очакваме да получим инструкциите за откупа. Докато не ги чуем, не можем да направим кой знае какво.

— Тъй като вашата компания е длъжна да намери парите-каза Райс, докато си избираше цигара от златна табакера, — може би ще ми кажете кога ще успеете да ги съберете?

— Зависи от сумата — отвърнах аз. — Похитителите искат да им се плаща в дребни банкноти и обикновено предвиждат, че ще трябва да изчакат.

Той запали цигара. Бледите му очи шареха по мен.

— Ясно. А междувременно горката Джойс е в техните ръце. Колкото по-бързо подсигурите една голяма парична сума, толкова по-добре ще бъде.

— Имате ли Някаква представа каква ще — бъде сумата?

Той ме погледна свирепо.

— Как бих могъл да имам?

— Не си ли губим времето — намеси се Лойд нетърпеливо. — Мистър Хармъс, ние мислехме, че ще е най-добре да донесете откупа, когато се получат инструкциите.

— Така ли? Много предвидливо от ваша страна. Значи сте решили да платите?

— Разбира се, че ще платим — каза Райс ядосан. — Искам съпругата ми да се върне.

Погледнах към Миклин.

— А вие? Искате ли да се плати откупа?

Той вдигна рамене.

— Аз бих се опитал да я намеря, преди да се простим с парите, но тъй като съм тук само неофициално, не мога да, направя нищо по въпроса.

— Бяхме предупредени да не намесваме полицията — каза Лойд. — Мистър Миклин е тук само като наблюдател. Щом дадем парите и мис Шърмън се върне, той ще се заеме със случая.

Погледнах към Миклин.

— Може би ще е малко късно — казах аз. — А кое ви кара да мислите, че мис Шърмън ще бъде върната?

— И аз това им повтарям — рече Миклин. — Не искат да ме чуят.

— Разбира се, че ще бъде върната — каза Райс, като изгаси цигарата си и веднага запали нова. — Защо не? За какво им е притрябвала на похитителите, след като си получат парите?

Хвърлих поглед на Миклин, но той леко поклати глава. Изглежда, нямаше никакъв смисъл да им казваме, че похитителите се чувстват по-сигурни, ако жертвите им са мъртви. Съгласих се с Миклин, че ако още не бяха стигнали до този извод, скоро щяха да открият това и без да им казваме.

— Тъй като ние сме длъжни да пратим откупа — казах аз, — полага ни се да получим и малко информация. Съвсем сигурен ли сте, че нито вие, нито мис Лантис сте знаели къде отива мис Шърмън, когато е излязла с колата си онази вечер?

— Отговорих на всички въпроси, на които възнамерявах да отговоря — сряза ме Райс, като ми обърна гръб. — Полицията вече ме изтощи до смърт и да пукна, ако ви позволя да ме измъчвате още.

— Нямаме никаква представа — каза Лойд, — но Джойс често си тръгваше сама от студиото след работа. Шофирането нощем, изглежда, успокояваше нервите, й.

— Носеше ли със себе си някакъв багаж? — попитах аз.

Райс се обърна, за да се втренчи в мен.

— Да не би да намеквате, че жена ми ме е напуснала, когато е излязла?

— Половин милион долара е добра сумичка. Искам да се убедя, че е била отвлечена.

И Райс, и Мира Лантис застинаха. Лойд направи нетърпелив жест. Само Миклин остана равнодушен. Райс мръдна крачка напред и се изпречи пред мен, а бледите му очи святкаха.

— И какво точно искате да кажете с това?

— Искам да бъда сигурен, че тя не си е тръгнала и оставила бележката само за да ви обърка — отвърнах аз, като на свой ред се втренчих в него. — Искам да бъда сигурен, че някой, който знае за застраховката, не я е убил и сега не инсценира отвличане с цел да грабне лесно половин милион. Мис Шърмън не е застрахована срещу убийство, а само срещу отвличане. Също така искам Да бъда сигурен, че тя и вие не сте скроили тази работа, за да припечелите малко джобни пари. Това е, което искам да установя.