Джеймс Чейс - Двойно разбъркване

— Дръж връзка с мен — каза Медъкс. — Трябва да се връщам в Сан Франциско. Ако нещо се издъни, пак ще дойда.

— Искаш ли да чуеш нещо за случая Джелърт, докато си тук?

Той погледна часовника си.

— Не, освен ако не се очертава някакъв гаф. Трябва да хващам самолета. Сега имаме друга задача. Със случая Джелърт ще се занимаваме ако и когато ни предявят иск.

— Както искаш — казах аз.

С Гудиър излязохме заедно от кантората. Навън той ми каза:

— И аз говорех за почивка! Това само на мен може да се случи.

— Защо се безпокоиш? — попитах аз. — Нали не се смяташ за виновен? Медъкс само си плямпа. Знаеш, че в нашия бизнес стават такива работи.

— Сигурно си прав — отвърна той унило. — Но да се разследват вече две от моите продажби е доста потискащо. Ти откри ли нещо, като посети мис Джелърт?

Поклатих глава.

— Нищо, за което да се хвана. Ти знаеше ли, че тя има сестра-близначка?

— Не. Какво общо има тук близначката?

— Не знам. Близначката е омъжена за един тип на име Джак Кон. А той има вид на мошеник.

Гудиър нетърпеливо щракна с пръсти.

— И за това ли ще нося вината пак аз?

Ухилих му се.

— Не се връзвай толкова, Алън. След като видях Сюзън Джелърт и Дени, разбрах, че и аз като теб бих се съгласил за тази полица. Те са приятна двойка.

— Знаех си, че така ще кажеш. — Бледото му лице просветна. — В тези двамата няма фалш. Ще ми се да се издигнат.

— Гледал ли си нейния номер?

— Искаше ми се, но го изпуснах. Струва ли си?

— Сензационен е за публиката, пред която играе сега, но не и за Ню Йорк. Подмята се чисто гола с една змия.

— Чух, че Хелън работи с теб.

— Така е. Опитваме се семейно да изкараме малко пари. Тя убеди Андрюс да й даде тази работа. Оставих я в Спрингвил, където семейство Кон са пуснали котва. Държи ги под око.

— Какво общо има Кон? — попита Алън неразбиращо.

— Де да знаех. Хелън мисли, че има много общо. Женски инстинкт или нещо такова. Тя смята, че се подготвя някаква измама.

Изведнъж ми хрумна нещо.

— Срещал ли си някога един тип, казва се Бърнард Хофман? — попитах.

— Чувал съм за него — отвърна Гудиър. — Не го познавам. Защо?

— Занимава се със случая Джелърт. Пътищата ни се пресякоха, но той не поиска да каже за кого работи. Какво знаеш за него?

Гудиър изглеждаше стреснат.

— Само, че е частно ченге и при това не особено честно. Занимава се със случая Джелърт? Сигурен ли си?

— Знам, че се интересува от полиците. Преди три нощи е влизал с взлом в кантората на Дени, за да ги прегледа.

— Защо?

— Знам ли? Не ще да каже. Ако ми остане време, смятам да го притисна. Може и да го накарам да проговори.

Гудиър погледна часовника си.

— Е, аз изчезвам. Вече закъснявам за една среща. Обади ми се, ако изкопчиш нещо от Хофман.

Оставих го, измъкнах колата си от паркинга и се отправих към булевард Бевърли Глен.

Карах по дългата лъкатушеща алея към резиденцията на Шърмън. Къщата беше точно такава, каквато си я представях, с всички обичайни украси, на които актрисите толкова държаха, за да покажат своя успех и финансово положение.

Имаше го и обичайния осветен плувен басейн, и няколко акра грижливо поддържани градини, обширни веранди, шезлонги, хамаци и шарени чадъри и накрая голямата, широко разпростряна къща с нейните близо 20 спални.

Полиция пазеше главния вход, но след като ми провериха документите, ме пуснаха. На входната врата имаше още полицаи — отегчени хора, които изглеждаха леко озадачени да видят себе си в такава пищна обстановка.

Бях въведен в главния хол от иконом с лице като бяла маска. Трима мъже и едно момиче разговаряха на нисък глас пред отворените прозорци.

Единият от мъжете се приближи до мен. Беше висок и гъвкав, с тясно загоряло лице, остра брадичка, тънки като черта мустачки и бледи нахални очи. Носеше жълта копринена риза, разкопчана около врата, тъмнозелени конопени панталони и кафяви обувки от телешки бокс. Върху тънката му космата китка имаше златна гривна. Не беше нужно да ми казва, че е Пери Райс. Бях виждал тук-там негови снимки с Джойс Шърмън и реших, че на живо ми харесва много по-малко, отколкото във вестника.

— Аз съм Хармъс и представям „Нашънъл Фиделити“-казах аз. — Изпраща ме Медъкс от Юридическия отдел.

— Не се изтрепахте от бързане — каза Райс провлечено. — Вече ви бяхме отписали. Е, тъй като все пак накрая пристигнахте, не е зле да се запознаете с останалите. Мис Мира Лантис, секретарка на жена ми. — Той махна на момичето, което се обърна и ме погледна без никакъв интерес. Беше дребна и тъмнокоса, достатъчно мургава, за да се запитам дали няма малко мексиканска кръв.