— Страхувам се, че не. Разголени жени не ме вълнуват-отвърна Хелън. — Но Дени ми хареса.
— Да, не е лош — каза управителят с безразличие. — Късметлия е, че се е събрал с мис Джелърт. Това момиче ще стигне далече.
— Освен ако не се озове в затвора — каза Хелън язвително.
Управителят я погледна неспокойно.
— Смятате ли, че попрекалихме?
Усетих, че Хелън се готви да направи жлъчна забележка и побързах да се намеся:
— Не бих се осмелил да приближа чак толкова лицето си до тази змия, както прави тя. Е да, има разлика, когато отровата й е отстранена, но въпреки това не би ми харесало.
Бледото отпуснато лице изглеждаше шокирано.
— Защо смятате, че змията не е отровна? Не видяхте ли рекламата пред театъра? Ние предлагаме сто долара на този, който докаже, че змията не е отровна. Всеки може да я провери, когато иска.
— Провери ли я някой? — попита Хелън.
— Разбира се. Един фермер, който твърди, че е специалист по змиите я разгледа през стъкления похлупак на кутията. Но не я докосна. Змията се опита да го клъвне и по стъклото остана чиста отрова. Предполагам, че хората затова се връзват толкова. Чакат змията да я ухапе и не могат да разберат защо, по дяволите, тя още не е ухапана — той попи лицето си с мръсна носна кърпа. — Да, това се казва номер.
Портиерът се върна.
— Ще ви приеме — каза той и посочи с палец към коридора. — Първата врата вдясно в оня край.
— Благодаря — казах аз и му бутнах един долар.
Кимнахме на управителя и излязохме в коридора.
— Може би има две змии — промълвих тихо. — Една безопасна и другата за показване.
Хелън не каза нищо. Вървеше пред мен вдървена.
Стигнахме до първата врата вдясно в края на коридора и аз почуках.
— Влез — чу се отвътре глас на момиче.
Хелън отвори вратата и ние надникнахме в малка непочистена стая, която по нищо не се отличаваше от обичайните провинциални гримьорни, каквито могат да се видят във всяка част на страната. Имаше два стола, тоалетна масичка, покрита със завеса ниша, която служеше за гардероб, малък килим и мивка с течаща вода. Сюзън Джелърт седеше пред тоалетката и яростно триеше косата си с кърпа. Личеше, че току-що я беше измила и аз не можах да се сдържа да не ръгна Хелън в гърба. И дума не можеше да става, че момичето носи перука и идеята на Хелън, че това е Корин, която се представя за сестра си, пропадаше. Като видях как Хелън се наежи, ми стана ясно, че и тя е разбрала какво означава яростното триене на косата.
Сюзън носеше син пуловер и черни фланелени панталони. Пушеше и въпреки че нямаше никакъв грим, изглеждаше свежа и много млада.
— Влезте — каза тя усмихнато. — Каква изненада! — тя погледна Хелън. — Вие негова съпруга ли сте?
— Да — отвърна Хелън, — но в момента представям „Дженеръл Лайъбилити“.
Сините очи на Сюзън се разтвориха широко.
— О! — тя погледна бързо визитната ми картичка. — А вие сте от „Нашънъл Фиделити“? О, господи! Случило ли се е нещо? Но седнете, де. Страхувам се, че няма много място. — Тя бутна към Хелън единствения останал стол и ми посочи големия сандък, опрян на стената. — Моля да ме извините. Не очаквах посетители. Кой знае как изглеждам. — После, преди да успея да я успокоя, тя извика: — Хей, Брад! Ела тук.
Чухме да се отваря врата някъде по коридора и малко след това влезе Дени. Беше още със смокинга, който отблизо изглеждаше доста овехтял. Изненада се, когато ни видя, и хвърли бърз поглед към Сюзън.
— Това е Брад Дени — каза Сюзън и му се усмихна. — Той е мой импресарио и партньор. Това са мистър и мисис Хармъс. Мистър Хармъс е от „Нашънъл Фиделити“, а мисис Хармъс-от „Дженеръл Лайъбилити“.
За момент Дени изглеждаше стреснат, после се ухили.
— Гръм да ме порази — каза той. — Не знаех, че застрахователните компании се сродяват. Това май означава, че номерът е разкрит, нали? Сигурно знаете и за останалите полици.
— Да — отвърнах аз. — Знаем.
Наблюдавах ги и двамата изкъсо, но по лицата им не видях израз на вина или смайване. Не изглеждаха много уверени в себе си, очевидно бяха объркани, но в същото време от начина, по който се усмихваха един на друг, личеше, че намират ситуацията за забавна.
— Не знаем дали не трябваше да ви осведомим — каза Дени, като се облегна на стената. — Не искахме да ви плашим. Никой не ни попита дали сме застраховани при друга компания и решихме да си мълчим.
— При вашия вид полица не е било строго задължително да ни кажете за другите застраховки. Доколкото разбирам, сега мис Джелърт има застраховки за един милион долара?
Читать дальше