Джеймс Чейс - Двойно разбъркване

От разговорите, които се водеха шепнешком около нас, прецених, че дубликата беше дошла, за да види Сюзън. Забелязах, че мъжете превъзхождаха по брой жените приблизително шест пъти. Залата забръмча нетърпеливо, когато името на Дени проблесна върху светещото табло.

— Да беше излязла вече — промърморих на Хелън. — Тази потилия ме убива.

Нейният отговор бе удавен от трясъка на петчленния оркестър, който изведнъж се оживи. Светлините заляха сцената и един младеж в смокинг се появи с типична потропваща стъпка.

И двамата го наблюдавахме с интерес.

Беше хубав младеж: типично момче от колеж: рус, широкоплещест, с ослепителна усмивка и будни, бляскави очи. Въпреки че не беше Астер, той успя все пак да изпълни танца си с достатъчна жизненост, за да спечели одобрението на потящата се аудитория. Повторното му появяване обаче бе посрещнато с по-малко ентусиазъм. Публиката беше дошла заради Сюзън и вече ставаше неспокойна.

— На вид изглежда съвсем порядъчен — казах аз, когато Дени дойде до светлините на рампата, за да направи последния си поклон.

— Мисля, че е сладур — отвърна Хелън.

Когато последните аплодисменти отшумяха, Дени вдигна ръце.

— А сега, дами и господа — каза той, — имам огромното удоволствие да ви представя тази блестяща, смела и красива млада танцьорка, която два пъти всяка вечер рискува живота си, за да можете да видите най-сензационния танц на века. Дами и господа: Сюзън Джелърт в Целувката на смъртта!

Той отстъпи назад и се разнесоха два оглушителни трясъка на чинели, последвани от непрекъснато биене на барабаните. Публиката започна да тропа с крака и да ръкопляска, а светлината бавно намаляваше, докато сцената потъна в мрак.

Седейки в горещата, задушна атмосфера, усетих внезапно електрическо напрежение, което се предаде в ужасния малък театър: напрежението, което се появява при премиера на Бродуей. Забелязах също абсолютната неподвижност на публиката и тишината, която настъпи.

Изведнъж светлините блеснаха. В средата на сцената стоеше блондинка с тясна препаска около бедрата и змия: това е най-доброто описание, което мога да дам на пълната й голота.

Змията беше кобра, дълга 6 фута. Тя бе обвита около шията и раменете на момичето. С едната си ръка то я държеше зад съскащата глава, а с другата за опашката.

Цели 20 секунди тя стоя там, докато барабаните биеха и публиката викаше и ръкопляскаше. Имаше красива дребна фигура. Гледах я как стои неподвижна с люспестата змия, увила се около тялото й, и усетих как, заедно с всички други мъже, внезапно застинах на ръба на стола си.

— Ако имах представа, че така ще се захласнеш — каза Хелън малко кисело, — щях да ти донеса един бинокъл.

— Аз сам бих си донесъл, ако знаех, че ще бъде толкова добра — отвърнах. — Тихо, ако обичаш — давам заето.

Сюзън започна да се движи по сцената — явна грешка. В момента, в който се раздвижи, разбрах, че тя имаше почти толкова танцьорски талант, колкото и аз самият — при това меко казано. Нямаше чувство за ритъм; беше дървена; липсваше й професионализъм. Но очите на нито един мъж не се отлепиха от нея. Ако нямаше талант, имаше поне тяло, за което мечтае всеки скулптор. Музиката премина в ритмичен валс и тя се задвижи по-бързо, поклащайки се наляво-надясно, като все още държеше главата на змията на една ръка разстояние. После изведнъж тя освободи опашката и гадината сърдито изплющя във въздуха, след което се уви около ръката й и се впи в плътта. Това предизвика неволно възклицание на ужас сред част от жените.

Красивата гола фигура продължи да се поклаща, върти и извива, и чак когато забави движенията си, видях, че зад ужасяващата глава на змията, шията започна да се издува във вид на качулка — сигурен знак, че е готова да нападне при първа възможност.

Казах си, че змията е безобидна, че торбичката с отровата й е премахната, но дори с тези уверения стоях зяпнал и вкопчен в облегалките на стола си, когато танцьорката се закова отново пред светлините на рампата, а противното люспесто тяло на змията се увиваше и развиваше около ръцете и шията й.

Барабаните започнаха да бият и тя бавно коленичи, а после, без да бърза, плавно размота змията от себе си и я постави отпред на пода. Отдалечи се, като се поклащаше, а змията с едно бързо движение се сви на стегнато кълбо. Качулатата й глава стоеше изправена, а разцепеният й език се стрелкаше към момичето.

Безкрайно дълго тя стоя неподвижна на колене, с лице към змията. После много бавно започна да се накланя към нея.