Джеймс Чейс - Двойно разбъркване

— Едно време доста си я биваше. Честичко наминаваше тук. Същинска лудетина — не съм срещал по-откачена от нея.

— В какъв смисъл — лудетина?

— Не й пукаше за нищо и за никого. Правеше стриптийз в Кийхолд клъб на 10-та улица преди около 6–7 години. Една нощ така се отряза, че излезе направо от клуба на улицата гола като дланта ми. Има късмет, че ченгето, на което налетя, я познаваше и бързо я разкара от улицата. Страхотно маце, можеш да ми вярваш.

— Знаеш ли къде е сега?

— Нямам представа. Не съм я виждал вече три години. Чух, че се е омъжила. Зная само, че заряза шоу-бизнеса, а може и шоу-бизнесът да я е зарязал.

— Да си срещал някога един тип — Брад Дени? Трябва да е импресарио.

— Май не. Но защо не прескочиш до Моси Филипс от другата страна на улицата? Той, струва ми се, е фотографирал всеки от шоу-бизнеса по едно или друго време. Е, не големите звезди, разбира се, но целия дребосък с положителност. Всичките ходят при Моси. Може би той ще ти помогне.

Това изглеждаше добра идея. Платих кафето, благодарих му и отново излязох под палещото слънце.

На отсрещната страна имаше малко фотографско ателие с много лъскави снимки зад витрината. Фирмата беше изписана с избледнели златни букви:

Бутнах вратата и влязох в миниатюрното помещение. Вътре имаше един тезгях, който разделяше наполовина и без това малкото пространство, и четири големи табла със забодени на тях снимки на момичета от шоу-бизнеса, танцьори, ченгета, акробати и комици. Някакъв звънец избръмча остро, когато вратата се отвори. Мина доста време, преди някой да се появи.

Зяпах снимките й се чудех колко от тези хора са още живи-повечето от тях, изглежда, бяха клиенти на мистър Филипс от времето, когато е започнал бизнеса си. Чух леко покашляне зад гърба си.

Обърнах се.

Висок, побелял негър с тъжно лице стоеше зад тезгяха и ме гледаше с любопитство и надежда. Със своите седемдесет и пет години той се справяше с лекота. Рединготът му, тясната вратовръзка и безупречно чистият нагръдник бяха реликви от миналото.

— Добро утро — каза той, като отпусна костеливите си ръце на тезгяха. — Мога ли да ви помогна?

— Надявам се да можете — отвърнах аз и като начало пуснах в ход широката си, приятелска усмивка. Той реагира като дружелюбно настроено куче, на което щракаш с пръсти. Зъбите му се оказаха значително по-бели и по-големи от моите. — Трябва ми малко информация — продължих, като сложих визитната си картичка на тезгяха пред него.

Той проучи картичката и кимна.

— О, да, мистър Хармъс. Познавам добре вашата компания. Синът ми се застрахова при вас. Той има много високо мнение за хората ви.

— Това е чудесно — казах аз и му подадох ръка. — Опитвам се да издиря едно момиче от шоу-бизнеса във връзка с нейната застрахователна полица.

— Бихте ли влезли в ателието? Ще можете да се разположите удобно, а и е малко вероятно някой да ни обезпокои.

Той вдигна капака на тезгяха и аз го последвах в една удобно мебелирана стая, част от която явно служеше за ателие. Голям, старомоден фотоапарат, покрит с кадифе, стоеше на триножник, насочен срещу обширно платно от сива канава, на което бяха нарисувани няколко доста абсурдни облака.

Седнахме един срещу друг в столове като вани — доста удобни, ако ви харесва да седите изправен като свещ.

— Не обръщайте внимание на обстановката — каза Филипс с нотка на извинение. — Зная, че изглежда много старомодна, но на хората от шоу-бизнеса така им харесва. Те са доста консервативни и суетни и няма да ми е от полза да променя каквото и да е, дори и нещо дребно. Да не говорим за цялостно осъвременяване.

Не му повярвах и за секунда. Казах, че зная как е с тия от шоу-бизнеса.

— Кое е момичето, от което се интересувате, мистър Хармъс? — тъжните очи ми казаха, че е наясно, че не съм повярвал.

— Името й е Сюзън Джелърт, а неин импресарио е Брад Дени. Нищо повече не зная за нея.

— Сюзън Джелърт? — челото на Филипс се набръчка. — Но да, сестрата на Корин Джелърт. Тя ли ви трябва?

— Нямам представа. Не знам дали има сестра или не.

— Тя трябва да е. Корин беше по-умната. Имаше доста талант. Сюзън беше едно малко красиво създание, но се страхувам, че тук нямаше кой знае колко — и той почука по костеливото си чело. — Те са близначки и ако не е цветът на косите, човек направо не може да ги различи.

— Близначки? — казах аз и се наведох напред.

— Да. Наистина забележителна прилика. Сюзън е руса, а Корин тъмнокоса. Веднъж изпълниха заедно един номер. Сюзън носеше тъмна перука и заблуди публиката — той се изправи. — Имам някъде тяхна снимка. Може би искате да я видите?