Джеймс Чейс - Двойно разбъркване

Но аз почти не я слушах, защото цялото ми внимание беше насочено към един мъж, който се появи зад ъгъла, където се намираха маси, скрити за нашия поглед. Той беше висок и с фигура на професионален боксьор. Надвисналите му вежди се сключваха над едър нос. Тежкото му намръщено лице беше загоряло и застинало в студена, безизразна маска на играч на покер.

Носеше спортно сако на сини и бели карета и бежови панталони, а в ръката си държеше светлокафява шапка с широка периферия.

Веднага го познах. Описанието на портиера му пасваше като ръкавица. Това беше човекът, който така упорито се опитваше да се срещне с Брад Дени.

Звукът на сирените, които виеха нагоре по улицата, нахлу през отворените прозорци на ресторанта. Няколко от вечерящите скочиха, за да видят за какво е цялата тази дандания.

— Не гледай натам — казах припряно на Хелън. — Нашият човек с карираното сако е тук. Сега излиза. Аз тръгвам след него. Ти стой тук. Ще се видим в хотела. О’кей?

Тя отвори чантата си, извади ключа от колата и го плъзна към мен.

— Колата може да ти потрябва. Аз ще взема такси.

За пореден път й поставих отлична оценка за бързо мислене.

Човекът с карираното сако вървеше към изхода. Бутнах назад стола си, станах и се запътих към касата. Китайчугата ме изгледа с безразличие.

— Ще ида да видя каква е тая шумотевица отвън — казах аз и хвърлих една петдоларова банкнота. — Дайте рестото на дамата.

— Да, сър.

Отместих мънистената завеса и излязох на площадката. Мъжът, когото следях, беше спрял точно на изхода. Наблюдавах го над перилата и когато той излезе и се отдалечи от сградата, която полицията претърсваше, аз се втурнах надолу по стълбите, като взимах по три стъпала наведнъж. Успях да стигна до улицата навреме, за да го видя как изчезва бързо в тъмнината.

Хвърлих бегъл поглед към линейката и трите патрулни коли пред сградата. Беше се събрала тълпа от хора, които стояха в полукръг около входа. Две ченгета с усилие ги държаха на разстояние и бяха твърде заети, за да се занимават с мен.

Тръгнах след мъжа, който току-що бе напуснал ресторанта. Той се движеше бързо към паркинга, където бях оставил Буика.

Той крачеше с ръце в джобовете, с килната назад шапка и не се огледа нито веднъж. Докато се мъкнех след него, не преставах да се чудя какво ли търсеше в ресторанта. Той ли беше влизал в кантората на Дени? Той ли беше убил портиера? Може и да ни е забелязал и след това се е вмъкнал в ресторанта, за да се обади на полицията, така че да загазим. Това беше само налучкване, но идеята ми хареса. Но коя беше жената, която тичаше по алеята? Беше ли свързана по някакъв начин с убийството?

Високата широкоплещеста фигура пред мен спря пред входа на паркинга, за да хвърли един поглед през рамо. Едва успях да се прилепя към стената. Бях напълно убеден, че не ме е забелязал. Той влезе през портала и изчезна. Затичах се бързо и безшумно и стигнах до портала с десетина скока.

Мъжът с карираното сако не се виждаше никъде, но знаех, че е вътре. Оградата беше твърде висока, за да се прескочи лесно и аз прецених, че щях да го чуя, ако се беше опитал.

Реших, че той или търси пипнешком колата си, или е разбрал, че го следя и сега изчаква да види каква ще бъде моята следваща стъпка.

Хич не ми беше леко, като знаех, че е много вероятно той току-що да е извършил убийство и че още едно не би променило много нещата за него. Извадих пистолета от кобура и го пуснах в джоба си, като вдигнах предпазителя.

В продължение на няколко минути стоях в тъмното, убеден, че той не може да ме види, като напразно се опитвах да го открия. С всяка следваща минута все повече се убеждавах, че той е разбрал, че го следя и ми готви капан. Тръгнах край оградата, като се придържах към сянката и напрягах очи да го зърна.

Успях да различа само шест коли, подредени в средата на паркинга, и няколко секунди изчаквах нещо да помръдне, но нищо не се случи. Тръгнах и всеки път, когато се доближавах до някоя кола, спирах, за да я огледам.

Тази игра продължи около пет минути и вече се потях обилно, когато изведнъж фаровете на една кола се появиха на входа и осветиха паркинга като коледна елха. Проснах се по лице и бързо се огледах наляво и надясно. Нямаше и следа от човека с карираното сако.

Колата спря и светлините угаснаха. Едно момиче и един мъж излязоха от нея и забързано тръгнаха към изхода. Чух възбудения глас на момичето:

— Представяш ли си — убийство на четвърта улица! Мислиш ли, че ще можем да видим трупа?