Джеймс Чейс - Дванайсет жълти и една жена

На лунната светлина се виждаше, че мъжът е кубинец. Виждаше бялото на очите му, когато те се напрягаха да изскочат от орбитите си. Кубинецът потрепери за миг от изненадата, после падна на колене и бръкна под сакото си. Фенър го изруга тихо и натисна спусъка. Пусна много кратък откос. Кубинецът падна назад, хванал гърдите си с ръце. След това се претърколи във водата.

Фенър скочи веднага. Наблизо имаше два варела и той се скри зад тях. Само секунда след това от къщата затрещя автоматичен огън. Чу как куршумите дрънчат по ламарината на варелите и го лъхна силна миризма на нафта, която му подсказа, че са пробити.

Автоматът не преставаше да трещи и виелицата от куршуми беше такава, че той трябваше да легне плътно по очи в пясъка. Очакваше всеки момент да усети как куршумите разкъсват тялото му. Бръкна с ръка и извади бомбите. Взе едната в ръка и я запрати над варелите към къщата. Чу как се удря в нещо и пада на земята.

Толкова може да се очаква от работата на Скалфони, помисли си той.

Автоматът спря да трещи и последвалата тишина беше почти болезнена. Фенър пропълзя до края на варела и надникна предпазливо. Светлините в къщата бяха изгасени и вратата беше затворена. Намери пипнешком другата бомба и я хвърли към вратата. Още с показването на ръката му, автоматът затрака отново. Успя да се скрие навреме.

Бомбата удари вратата, проблясна огън и се чу оглушителен гръм. Разхвърчаха се трески. На Фенър му се зави свят от експлозията. След това промени мнението си за бомбите на Скалфони. Автоматът спря. Фенър отново погледна иззад варела и видя, че вратата е изкъртена и виси само на една панта. Боядисаното дърво беше опушено и натрошено. Докато гледаше, откъм другия край на къщата се чуха още две оглушителни експлозии. Предположи, че Скейф върши своята работа.

Подпря автомата на варела, изстреля дълъг откос към къщата и отново се скри. Отвътре някой отговори с неравномерен откос и Фенър изстреля половината пълнител. Последва дълго затишие.

Фенър погледна нагоре и видя как Скалфони се спуска по склона, като се държи за гърдите с една ръка. Беше много открит, но Фенър можеше да си представи триумфалната му усмивка. Изглежда го бяха забелязали, защото някой започна да стреля по него с карабина. Скалфони не загуби самообладание. Бръкна под ризата си, извади бомба и я запрати към къщата. Фенър проследи полета й и се прилепи към пясъка. Имаше ужасното чувство, че бомбата ще падне на главата му.

Тя удари къщата и избухна със страхотен трясък. Огромен пламък освети небето и покривът пламна. Скалфони се спусна бързо, без повече да стрелят по него. Превит на две, той притича покрай къщата и легна до Фенър зад варелите.

— Боже! — каза той възбудено. — Те избухват! Каква нощ! Не бих я пропуснал за всички мадами на света!

— Внимавай — предупреди го Фенър. — Ще започнат да излизат.

— Нека да им метна още една — каза Скалфони. — Само още една, за да им помогна да вземат решение.

— Разбира се — отговори Фенър. — Забавлявай се колкото искаш.

Скалфони хвърли бомбата през разбитата врата. Експлозията беше толкова силна, че макар и скрити зад варелите, те усетиха взривната вълна.

След миг някой извика:

— Не стреляйте повече! Предавам се! Не стреляйте повече!

Фенър не помръдна.

— Излез и дръж ръцете си високо — извика той.

От горящата къща излезе залитащ човек. Лицето и ръцете му бяха изпорязани от летящи парчета стъкло, а дрехите му бяха почти изцяло скъсани. Застана в трептящата светлина на огъня и Фенър видя, че това е Милър. Излезе иззад варела с леко оголени зъби.

Скейф дотича с възбудено лице.

— Има ли още? — попита той.

— Другите са мъртви, не ме закачайте, мистър — отговори Милър.

Фенър протегна ръка и го хвана за предната част на ризата.

— Мислех си, че съм ти дал да разбереш веднъж завинаги — каза му той ядосано.

Когато позна Фенър, коленете на Милър се подкосиха.

— Не ме закачай — изфъфли той.

Фенър го удари със свободната си ръка.

— Кой друг е вътре? — попита той. — Хайде, почвай да пееш, канарче!

Милър трепереше и се тресеше.

— Никой няма — проскимтя той. — Всички са мъртви.

Дотича Алекс. Фенър му каза:

— Погрижи се за този тук. Бъди внимателен с него. Претърпял е отвратителен шок.

— Така ли? — попита Алекс, вдигна юмрук и събори Милър на земята, след което започна да го рита.

— Ей, недей да прекаляваш — каза му Фенър. — Искам да поговоря с този боклук.

— Нищо му няма — отвърна Алекс и продължи да го рита. — Тъкмо ще стане по-разговорлив.