Джеймс Чейс - Дванайсет жълти и една жена

Фенър го остави и отиде към лодките. Скалфони вече го очакваше.

— Потопи ги. Остави само една. С нея ще отидем до нашата, за да си спестим ходенето.

Върна се при Милър, който се беше изправил и умоляваше Алекс да го остави на мира. Фенър изпрати Алекс да помага на Скалфони.

— Нали ти казах, червей такъв, какво ще стане? И това е само началото. Къде е Тейлър?

Милър не отговори. Главата му беше увиснала над големия гръден кош и той хълцаше. Фенър мушна автомата в ребрата му.

— Къде е Тейлър? — повтори той. — Говори, или ще те изкормя.

— Той не идва тук — отговори Милър. — Честно, не знам къде е.

— Ще видим тази работа — показа му зъбите си Фенър.

Дотича Скалфони.

— Пълнят се с вода — каза той. — Да им хвърля ли по една бомба за по-сигурно?

— Защо не? — отвърна Фенър.

След няколко минути експлозиите разкъсаха тишината над пристана и откъм лодките се понесоха облаци черен дим.

— Хайде, боклук — каза Фенър на Милър, — идваш с нас.

Наложи се да го подкара пред себе си с автомата. Милър беше толкова ужасен, че едва можеше да ходи. Продължаваше да мрънка:

— Не ме убивай, не ме убивай, искам да живея. Другите вече ги чакаха в лодката.

Качиха се и Скейф запали мотора.

— Боже! — възкликна той. — Това е най-хубавата работа, която съм вършил. И през ум не ми е минавало, че ще се отървем толкова лесно.

Фенър потърси цигара и запали.

— Истинското веселие ще настъпи, когато научи Карлос — отбеляза той. — Казах ви, че ако действаме с изненада, ще успеем. И успяхме. Сега след като Карлос разбере за какво става дума, останалата работа няма да е толкова лесна.

Заобиколиха острова и дадоха знак на Кемерински, който излезе с лодката си от пристанището и застана до тях. Качиха се при него, а Алекс издърпа Милър. Скалфони остана последен, измъкна тапите и лодката започна да се пълни с вода.

Качи се на борда при тях и каза:

— Не е хубаво да се потапят такива лодки. Една от тях би ми свършила чудесна работа.

— Помислих за това — отвърна Фенър, — но Карлос има още доста хора и ще си я вземат обратно. Няма друг начин.

Когато се отдалечиха, Кемерински пожела да узнае какво се беше случило.

— Чух взривовете — каза той възбудено. — Селото закипя. Сетиха се за какво става дума и на никой не му стискаше да отиде и да се позабавлява.

— Доведи боклука в каютата — каза Фенър на Алекс. — Искам да поприказвам с него.

Алекс каза „добре“ и свали Милър в ярко осветената каюта.

Той трепереше и гледаше Фенър с кръвясали очи.

— Все още имаш шанс, боклук — каза му Фенър. — Ако говориш, ще оцелееш. Къде е Тейлър?

Милър поклати глава:

— Не знам. Кълна се, че не знам!

Фенър се обърна към Алекс:

— Той не знае.

Алекс стовари юмрука си върху лицето му. Докато ръката му беше в движение, се чу слабо свистене. Последва го глухо тупване.

— Къде е Тейлър — повтори Фенър спокойно.

Милър захълца и измърмори нещо.

— Добре, щом така иска, остави го на мен — каза Фенър и извади пистолета си.

Отиде до Милър и се наведе над него:

— Ставай — каза му той грубо. — Няма да цапам тук. Качвай се на палубата.

Милър погледна цевта на пистолета с изцъклени очи и каза с тих, равен, изпълнен с ужас глас.

— В къщата на онази… Лидлър.

Фенър остана приведен и неподвижен.

— Как е разбрал за нея? — попита той накрая.

Милър облегна глава на стената. От носа му продължаваше да тече кръв. Не изпускаше от поглед пистолета.

— Бъгси му се обади — прошепна той.

— Бъгси?

— Да.

Фенър пое дълбоко въдух.

— Откъде знаеш?

Страхът беше изоставил Милър, беше го обзело спокойствието на смъртта. Говореше, сякаш беше много уморен:

— Когато пристигнахте, тъкмо се канех да тръгвам натам. Тейлър ми се обади. Каза, че е говорил с Бъгси и той му е казал къде се крие Глори. Тейлър ми каза да отида с него, щеше да вземе и Найтингейл.

Фенър се изправи и изтича до вратата на каютата.

— Дай газ! — извика той на Кемерински. — Трябва веднага да се прибираме.

— Не може повече — отговори той. — Ще се пръсне.

— Тогава пръсни я! Трябва да бързаме.

Когато лодката се плъзна в пристанището на Кий Уест, Фенър каза:

— Алекс, закарай Милър при Нулън. Кажи му да го скрие и да не го пуска докато не му се обадя. После ще го дадем на ченгетата.

— Дявол да го вземе! — каза Алекс. — Толкова разправии! Не може ли да го цапнем и да го хвърлим в морето?

Очите на Фенър се свиха.

— Прави каквото ти казвам — отговори му той.