Джеймс Чейс - Дванайсет жълти и една жена

Скейф вече завързваше лодката. Всички слязоха. Тогава Фенър забеляза лимузината, паркирана в една сянка.

— Лягайте долу! — изкрещя той и се хвърли по очи. От широкия прозорец на колата долетя стрелба. Фенър извади пистолета и стреля три пъти. Всички останали бяха залегнали, освен Милър, който очевидно беше твърде замаян, за да направи каквото и да било. Пороят куршуми от лимузината надупчи гърдите му и той се свлече на земята, без да издаде звук.

Скалфони изведнъж скочи на крака и се втурна към колата с последната бомба. Веднага щом тя излетя от ръката му, той се сви, хвана се за гърлото и политна напред. Бомбата падна малко пред лимузината и я преобърна на една страна.

Фенър скочи на крака и се втурна през улицата с безумни викове, като не преставаше да стреля. От колата изпълзяха трима души. Единият се суетеше с ремъка на автомат „Томсън“. И тримата изглеждаха зашеметени от взрива. Фенър стреля по този с автомата и той падна по очи. Скейф изтича напред, хвана втория и започна да го удря по главата с дръжката на пистолета си.

Третият се извърна и стреля почти от упор по Фенър, който сякаш не забеляза струйката кръв, която се появи в средата на дясната му буза. Той изрита мъжът през краката, събори го и настъпи китката му така, че пистолетът изпадна от дланта му. След това се наведе над него и с дръжката на пистолета си го докара до несвяст. Докато се изправяше, иззад ъгъла излезе друга кола и се насочи към тях. От прозорците й се стреляше.

„Това е то“ — помисли си Фенър. Той изтича на зигзаг зад преобърнатата кола. Куршумите шибаха улицата пред краката му. Скейф се опита да се скрие, изкрещя и започна да се движи в кръг. След още няколко изстрела падна.

Фенър стреля четири пъти иззад обърнатата кола и се огледа, за да види кой е останал. Алекс и Кемерински се бяха върнали на лодката. Още докато се ориентираше в положението, Кемерински започна да стреля с автомата. Нощта изведнъж се изпълни с трясъци и огън.

Фенър реши, че е време да тръгва. Алекс и Кемерински можеха да се справят с положението от позицията си. Той искаше да стигне до къщата на Глори Лидлър.

Изчака удобен момент, отстъпи назад под прикритието на обърнатата кола и бързо се втурна по най-близката пряка.

В далечината дочу полицейски свирки и хукна по друга малка уличка, надалеч от приближаващия се звук. Имаше твърде много работа, за да може да си позволи да го задържат в полицията.

Когато излизаше на главната улица покрай него мина такси. Фенър изтича и махна на шофьора, който натисна спирачките. Фенър отвори рязко вратата и каза адреса.

— Карай бързо, приятел. Наистина бързо.

Шофьорът включи на скорост и таксито се понесе напред.

— Какво става тук? — попита той, без да отделя очи от пътя. — Като че ли се води битка!

— Точно така — отвърна Фенър. — Битка е точната дума.

Шофьорът показа главата си през прозореца и каза:

— Радвам се, че отивам в другата посока. Там ми се струва, че е опасно.

Фенър не стигна с таксито до самата къща. Накара го да спре на разклона на пътя и изтича до нея колкото се може по-бързо. Лампите в предните стаи светеха и когато приближаваше, видя, че някой се отдалечава от предния вход. Мушна ръка под сакото си и разкопча кобура.

Когато наближи, едно момче с униформена шапка спря и се върна към него. Беше разносвач.

— Не сте ли случайно мистър Фенър? — попита то.

— Фенър съм. Телеграма ли има за мен?

Момчето му подаде един плик и му поднесе тефтерчето си. Докато се подписваше, то каза:

— Доста време звънях. Лампите светят, а няма никой.

Фенър му даде четвърт долар.

— Така заблуждаваме крадците, синко — каза той и влезе в къщата. Мушна телеграмата в джоба си, опита дръжката на входната врата, отвори я и влезе.

Бъгси лежеше в предната стая и около главата му имаше локва възчерна кръв. Очите му бяха полуотворени и гледаха безжизнено към Фенър. Устата му беше отпусната, жълтите му зъби се показваха, сякаш ръмжеше и скимтеше от страх.

Фенър го огледа. Не можеше да направи нищо. Бъгси беше мъртъв. Извади пистолета си и влезе бавно във вестибюла. Ослуша се, после отиде в спалнята. На един стол седеше Тейлър с лице, изразяващо изненада и уплаха. От устата към ризата му имаше струйка съсирена кръв. Очите му бяха неподвижни и безизразни.

— Така, така — каза Фенър гласно и огледа стаята.

Не беше трудно да разбере какво се беше случило. Тейлър е седял с лице към вратата, може би е разговарял с Глори. После е влязъл някой, когото той познава. Вероятно е вдигнал глава да го види, успокоил се е и този някой го е застрелял в гърдите.