Джеймс Чейс - Дванайсет жълти и една жена

Фенър се отправи към пристанището по задните улички. Вървеше бързо, шапката му беше нахлупена колкото се може по-надолу върху лицето, очите му оглеждаха тъмните сенки. В момента нямаше намерение да попадне на някого от хората на Карлос. Знаеше, че Карлос го търси. Фенър си каза, че следващите двадесет и четири часа ще бъдат много по-интересни от изминалите двадесет и четири.

Когато се приближаваше към пристанището по „Негро Бийч“, видя пред себе си една кола с включени габарити, спряна под улична лампа. Вгледа се в нея и забави крачки, без да му е съвсем ясно защо го прави. Някак си, на пустата тъмна улица, тази кола изглеждаше прекалено самотна, прекалено биеше на очи. Той изведнъж се шмугна в близкия вход, защото забеляза, че перденцето на задното стъкло помръдна. Нямаше вятър и го обзе неприятното чувство, че някой го е наблюдавал, докато се е приближавал.

В тишината ясно чу запалването на мотора и включването на скорост. Колата тръгна бавно напред. Фенър остана във входа, докато червените стопове не се скриха зад ъгъла. Потри брадичката си замислено, след това отново излезе на тротоара.

Не продължи напред, а спря и се ослуша. Едва долови свистене на гуми някъде далече. На устните му заигра студена усмивка. Колата беше отишла напред само за да завие. Щеше да се дойде пак.

Бързо пресече улицата и се скри в тъмната сянка на друг вход. Облегна се плътно до стената, напипа пистолета си и го извади от раменния кобур. Освободи предпазителя и насочи късата цев към обсипаното със звезди небе.

Колата излезе от една пряка. Набираше скорост. Светеха само габаритите й и когато мина покрай него, от прозореца затрещя ураган от изстрели.

Фенър чуваше как куршумите шибат стената на отсрещната страна на улицата, там, където беше преди малко. Някой косеше с „Томсън“ и Фенър не можеше да не е благодарен, че се махна оттам. Когато колата мина покрай него, той стреля три пъти. Чу как се чупи предното стъкло, после колата изви, качи се на бордюра и се заби в една витрина.

Фенър изтича навън покрай колата и се скри в един тъмен проход между две къщи. Застана на коляно и надникна, за да види какво става.

От колата излязоха трима души. „Единият — помисли си той, — е Райгър.“ Те хукнаха, за да се прикрият. Фенър постави средния на мушката и натисна спусъка. Мъжът се олюля, помъчи се да запази равновесие и падна по очи на паважа. Другите двама успяха да се скрият. Започнаха да стрелят към прохода, единият с „Томсън“, другият с автоматичен пистолет. Фенър не се безпокоеше от този с пистолета, а от този с автомата. Куршумите къртеха парченца от тухления зид и се наложи да се отдръпне назад, защото сред тях имаше и късчета бетон, които бяха опасни. Спомни си пътуването с лодката и се отдръпна още по-назад. Не можеше да се остави да му хвърлят бомба.

— По-добре се скрий тук — каза му някой.

Вляво видя отворена врата и силует, застанал на прага.

— Затвори тази врата и се скрий — извика той. — Не се стряскай.

Гласът беше женски. Попита го с равен тон:

— Да извикам ли полицията?

Фенър застана до жената.

— Скрий се, сестро. Това е частна разправия. Влез вътре, защото тук могат да те ранят.

Точно когато свърши да говори, в началото на прохода избухна ослепителна светлина и се чу страхотен трясък. Силен вятър блъсна Фенър напред и заедно с жената, той влетя с трясък в малкото антре. Претърколи се и ритна вратата да я затвори.

— Ау! — каза той. — Тези типове имат бомби.

Жената отговори с разтреперан глас:

— Тази къща няма да издържи още една такава експлозия. Ще се срути.

Фенър се изправи на крака с олюляване.

— Пуснете ме в предната стая — каза той бързо.

Тръгна в тъмнината натам, където му се струваше, че би трябвало да е стаята, гледаща към улицата, но се препъна в жената, която още седеше на пода. Тя го хвана за краката и го спря.

— Недей! Ако започнеш да стреляш през прозореца ще хвърлят бомба по теб.

— Тогава по-добре да си вървя — отговори Фенър ядосано.

Дочу бързо приближаваща се сирена. Жената каза:

— Ченгетата! — Тя пусна Фенър и се изправи на крака. — Имаш ли кибрит?

Фенър драсна клечка и тя я пое от пръстите му. Приближи се до една газена лампа и я запали с припукване. Беше ниска, дебела жена на средна възраст с квадратна брадичка и решителен поглед.

— Направи ми добра услуга — каза Фенър. — Ако бях навън, когато избухна бомбата, сега щях да съм залепен за стената. Но май е по-добре да се махам, преди ченгетата да започнат да се озъртат.