Джеймс Чейс - Дванайсет жълти и една жена

Нулън стана.

— Мисля, че тази работа е опасна, но щом поставяш въпроса така… Ще видя как ще тръгне.

Излязоха заедно. След четири минути с кола се озоваха пред една зала за билярд на „Дювъл стрийт“. Нулън влезе първи, Фенър го последва. Барманът кимна на Нулън и той влезе в една врата в дъното.

Петима мъже бяха наобиколили една билярдна маса, под две зелени лампи, и сгъстяваха атмосферата с цигарен дим.

Когато Нулън и Фенър влязоха, всички веднага вдигнаха глави. Един от тях остави щеката на поставката и се измъкна навън.

Безизразните им лица плуваха в дима, а студените им очи станаха неспокойни. Нулън посочи Фенър с пръст.

— Този се казва Фенър. Има някои идеи за бандата на Карлос. Смята, че е време да я изгоним от града.

Всички погледи се отправиха към Фенър. След това един висок мъж с цепната брадичка и влажни жестоки очи каза:

— Така ли? Добра идея. На всички ни ще уреди бляскави погребения, без съмнение.

Фенър каза тихо:

— Запознай ме с момчетата.

Нулън започна:

— Това е Скейф — посочи този, който беше заговорил, — Скалфони е със зелената риза, Кемерински е този с щеката, а Мик Алекс е с присвитите очи.

Фенър си помисли, че това е добра сбирщина плъхове. Кимна им.

— Хайде да си поговорим — каза той и се запъти към високите столове, поставени край масата за билярд. — Ще пийнем ли по нещо?

— Кой е този тип, шефе? — попита Скейф.

Нулън се усмихна кисело:

— Той е хитър. Няма да пропаднете с него.

Всички седнаха на една пейка и зачакаха бармана да донесе питиетата. Фенър каза:

— Това е мое парти, Нулън ще плати.

Скалфони, дребен сух италианец, каза:

— След малко имам среща с една дама. По-добре веднага да преминем към въпроса.

Останалите изсумтяха. Фенър каза:

— Карлос прекалено дълго се е задържал като едра риба в този град. Трябва така да го опарим, че да се махне. Искам вие да се заловите с това. Не става дума за пикник. Това е война.

— Колко струва?

Фенър погледна към Нулън.

— Това е твоя грижа.

Нулън се замисли, после каза:

— По две хиляди на всеки и сигурна работа, когато поема нещата в свои ръце.

Кемерински зачопли замислено носа си.

— Смяташ да поемеш бизнеса на Карлос?

Нулън поклати глава.

— Не. Моят бизнес е много по-добър от неговия. Остави това на мен.

Кемерински погледна Скейф.

— Две хилядарки не са кой знае колко пари, но пък с удоволствие бих пръснал онази шайка, ако има как да се отърва след това.

Скейф каза:

— Да бъдат три хиляди.

Нулън поклати глава.

— Не става — каза той. — Две са предостатъчно.

Последва тишина, после Алекс с присвитите очи каза:

— Аз съм готов.

Другите се поколебаха, после се съгласиха. Фенър изду бузи. „Дотук добре“ — помисли си той.

— Ще ни трябва лодка. Някой от вас има ли моторница?

Кемерински каза, че има. Фенър кимна.

— На север от Кий Ларго има едно място, което се нарича Блек Сизър Рок. Там Карлос държи лодките си. Там Тейлър поема китайците и ги отвежда. Можем да отидем да хвърлим едно око на това селце.

Скалфони разлюля късите си крака.

— Имам точно това, което им трябва на онези — каза той и се ухили ледено. — Какво ще кажете за един чувал бомби?

Фенър огледа стаята.

— Бомби? — попита той. — Да, разбира се. Вземи ги.

— След това по лицето му пропълзя ледено изражение.

— Разбира се — повтори той, — това е съвсем добра идея.

— Ченгетата ще вдигнат много шум заради тези бомби — каза Нулън с тревога.

Фенър поклати глава.

— Ченгетата няма да се разтревожат чак толкова заради Карлос. Когато разберат че е пукнал, ще окачат празнична украса из града.

Скалфони стана.

— Кога тръгваме? — попита той нетърпеливо.

— Сега. Веднага щом лодката е готова и вие съберете малко оръжия.

Скалфони се поколеба, после вдигна рамене.

— Имам среща, но май дамата ще трябва да почака. Струва ми се, че тази вечер ще имаме истинско тържество.

— Къде е лодката — попита Фенър.

— На пристанището, срещу хотел „Сан Франциско“.

— Добре. Можем ли да се срещнем след един час на лодката?

Всички се съгласиха и Фенър излезе заедно с Нулън. Когато тръгнаха по улицата, той му каза тихо:

— Ако бях на твое място, щях да отида при ченгетата, за да поискам охрана. Ако Карлос реши, че си забъркан в това, може да направи някой номер с казиното ти. Стой настрана докато не свършим. Поискай от ченгетата да ти изпратят няколко души, кажи им, че очакваш неприятности.

Нулън го погледна с безпокойство, каза, че ще послуша съвета му и изчезна в тъмнината.