Джеймс Чейс - Дванайсет жълти и една жена

— Отивам да изпратя това по пощата. Ще се върна веднага и можем да вечеряме.

След като пусна писмото, той спря пред телеграфната станция. Замисли се и влезе вътре. Написа телеграма и я занесе на гишето.

Чиновникът я прочете и погледна Фенър въпросително. Беше написал:

Доулън, стая 1156 „Рузвелт Билдинг“, Ню Йорк. Съобщи новини за убийството на Дейли. Бързо. Д. Ф.

Фенър кимна, плати и излезе. Върна се в къщата веднага.

Глори го очакваше с готови коктейли.

— Бързам — каза й той. — Хайде да ядем и пием едновременно.

Глори позвъни за прислужничката.

— Къде отиваш? — попита го тя.

Фенър се усмихна.

— Отивам да се видя с мъжа ти — отговори й той внимателно. — Време е да забрави срамежливостта си и да се хване за работа.

Глори вдигна рамене.

— Човек като него няма да ти помогне много.

Докато се хранеха, Фенър остана мълчалив. След това той стана.

— Слушай, скъпа, това е важно. Докато не се справим с онази шайка, за теб е опасно да излизаш оттук. Не бива да напускаш къщата за нищо на света. Знаеш прекалено много и си насадила Тейлър. Всеки от тях би ти прерязал гърлото, ако му се мернеш пред очите. Така че — внимавай.

Глори беше склонна да спори, но Фенър я спря.

— Бъди голямо момиче — каза й той с търпение. — Няма да трае дълго и ще те спася, за да може да те поеме някой друг нещастник.

— Добре — отговори тя и седна на канапето. Фенър влезе в кухнята.

Бъгси току-що беше вечерял и хвърляше погледи към мексиканката, но тя не му обръщаше никакво внимание.

— Излизам — каза му Фенър. — Може би тази вечер ще се върна, но може и да не се върна.

Бъгси стана.

— Да си взема ли пистолета? — попита той. Фенър поклати глава.

— Ти ще останеш тук. Работата ти е да защитаваш мис Лидлър. Някой може да се опита да я очисти.

— По дяволите, шефе… — започна Бъгси, но Фенър го прекъсна нетърпеливо:

— Оставаш тук.

Бъгси размърда крака.

— Тази дама няма нужда от защита. Аз имам нужда от защита.

— Какво си се разкиснал? Винаги си искал да си сред ято жени, а тази струва колкото двадесет, нали? — попита Фенър и преди Бъгси да успее да отговори, излезе.

— Мисля, че ти казах да не идваш тук — посрещна го Нулън.

Фенър хвърли две хартийки на масата.

— Погледни това.

Нулън взе хартийките, погледна ги и се вкамени. Погледна бързо Фенър, после отново тях.

— По-добре ги изгори — посъветва го Фенър. Нулън вече се протягаше към кибрита. Не казаха нищо, докато пепелта не се посипа по пода.

— Това ти спестява нещичко, нали, Лидлър?

Нулън пребледня много силно.

— Не ме наричай така, дявол да те вземе!

Фенър попита:

— Защо Тейлър ти даде на заем десет хилядарки?

— Как попаднаха у теб тези разписки?

— А, случайно. Помислих си, че ще си по склонен да се размърдаш, ако не дължиш нищо на Тейлър.

Нулън се огледа неспокойно.

— Глори се е разприказвала — каза той. В гласа му имаше нещо стържещо и заканително.

Фенър поклати глава.

— Научих от ченгетата. Слушай, приятелче. Време е да вземеш решение. Ако не играеш с мен, ще те заведа в Илинойс. Имам чувството, че там ще ти се зарадват, когато те видят.

Нулън седна.

— Сигурно е така. — Започвай отначало.

Фенър заразглежда ноктите си.

— Искам да започнем една малка война. Искам шайката на Карлос да изчезне. Искам лодките му да излязат от употреба и искам да пипна самият Карлос. След това ще се заемем с Тейлър.

Нулън се замисли.

— Това не е проста работа. Хората му са опасни.

Фенър се ухили хладно.

— Ще ги изненадаме, приятелче. Ще ги накараме да тичат в кръг. Кой можеш да пуснеш срещу Карлос? Имаш ли биячи?

Нулън кимна.

— Знам едни хора, които биха го направили срещу изгодно предложение.

— О’кей, тогава твоята работа е да им дадеш каквото искат. Аз ти спестих десет бона, така че можеш да похарчиш някоя и друга пара. Защо Тейлър ти даде тези мангизи?

Нулън отмести поглед. Фенър се наведе напред.

— Слушай, плъх! Ако не разговаряш откровено с мен ще те хвърля на вълците! По дяволите! Толкова си зелен, че и във ваната трябва да влизаш със спасителен пояс! Казвай нещастнико!

Нулън дръпна стола си назад.

— Тейлър не искаше да дам развод на Глори — каза той навъсено. — Затова ми даде парите. После взе да си ги иска.

Фенър изсумтя подигравателно.

— Приятна компания сте, няма що — каза той и стана. — Покажи ми биячите.

— Не съм казвал, че ще го направя — възпротиви се Нулън.

— Ако продължаваш така, ще те цапардосам след секунда — каза му Фенър. — Забрави, че имам нещо общо с ченгетата. Този град за мен не означава нищо. Искам Карлос и шайката му да се разкарат оттук и ще се забавлявам докато гледам как си тръгват. След това се махам и аз. От теб зависи, дали ще се намесиш и дали ще станеш първа цигулка, когато ги няма.