Джеймс Чейс - Дванайсет жълти и една жена

— Пъг Кейн, до радиото. Борг, вдясно. Милър вляво. Другите трима кимнаха на Фенър. Никой от тях не изглеждаше благоразположен.

Фенър се държеше съвсем непринудено.

— Радвам се да се запозная с вас — каза им той. — Няма да искам да ме почерпите с питие. Може би сте трезвеници.

Райгър се обърна към Найтингейл.

— Какво е това?! — попита той. — Какво е това плямпало, което си домъкнал?

Милър — дебел мазен човек с рано оплешивяла глава, каза:

— Измъкнал го е от боклукчийската кофа.

Фенър веднага отиде до него и го удари два пъти през устата. В ръката на Найтингейл изведнъж се появи пистолет и той каза:

— Без глупости. Без глупости, моля.

Фенър се изненада, че те въобще обърнаха внимание на Найтингейл, но го направиха. Замръзнаха на местата си. Дори Райгър придоби болнав вид.

Найтингейл каза на Фенър:

— Махни се от него.

В гласа му имаше достатъчно заплаха, за да го поохлади. Кърли имаше право. Този тип наистина беше убиец.

Фенър се отдалечи от Милър и мушна ръце в джобовете си.

Найтингейл каза:

— Няма да стане така. Когато доведа тук мой приятел, ще се държите с него прилично. Иначе с удоволствие ще ви взема мярката за сандъци.

Фенър се засмя.

— Това не противоречи ли на професионалната етика? — попита го той. — Или я разбираш по иначе? Първо ги гръмваш, а после ги погребваш?

Найтингейл прибра пистолета и всички се отпуснаха. Райгър каза с малко пресилена усмивка:

— Станали сме нервни от горещината.

После отиде до бюфета и напълни чаши за всички.

Фенър седна близо до Райгър. Стори му се, че той е най-злият от шайката и че трябва да обработва именно него. Каза му много тихо:

— Тази жега ме накара да намразя сам себе си. Онзи го погледна все още с подозрение.

— Забрави го. След като си дошъл, чувствай се като у дома си.

Фенър подпря нос на ръба на чашата си.

— Карлос тук ли е? — попита той.

Очите на Райгър се отвориха.

— Карлос няма време за посетители. Ще му предам, че си идвал.

Фенър пресуши чашата си и стана. Найтингейл помръдна, но той го спря с жест. Изгледа един по един всички. Най-накрая каза:

— Е, щастлив съм, че надзърнах тук. Смятах, че сте жизнена компания, но съм се лъгал. Нямам полза от хора като вас. Мислите, че държите този град в ръцете си, но сте дебели и ви мързи. Мислите се за големи клечки, само че бъркате. Ще отида да се видя с Нулън. Казват, че той е девета дупка на кавала. Добре, аз ще го накарам да засвири първа цигулка. По-забавно ще е, отколкото да си играя с типове като вас.

Райгър протегна ръка към сакото си, но пистолетът на Найтингейл вече беше изваден.

— Стой! — каза той.

Четиримата останаха неподвижни. На Фенър му се дощя да се разсмее при вида на ядосаните им лица. Найтингейл каза:

— Аз го доведох тук. Ако не му харесваме, нека си върви. Приятелите на Гроти са и мои приятели.

Фенър се обади:

— Някой път ще се отбия да ви видя.

Той излезе от стаята, мина покрай кубинеца, който не му обърна никакво внимание, и слезе с асансьора на партера.

Пиколото на вратата нямаше вид на безмозъчно същество. Фенър го попита къде би могъл да намери Нулън и научи, че той има офис на улица „Дювал“. Даде му пет долара, а момчето му спря такси и му помогна да се качи в него, сякаш беше направен от крехък порцелан.

Офисът на Нулън се намираше над един магазин. Фенър трябваше да се изкачи по някакво стълбище, преди да стигне до вратата с матово стъкло. Когато влезе, една плоска отпред жена, тридесетте години на която започваха да й тежат, го изгледа подозрително иззад пишещата машина.

— Нулън тук ли е? — попита я той и й се усмихна, защото почувства, че мъжките усмивки са й от полза.

— В момента е зает. Кой го търси?

— Аз. Кажете му, че съм Рос. Дейв Рос. И че не искам да му продавам нищо. Трябва да го видя колкото се може по-бързо.

Тя стана и тръгна към вратата, която се намираше зад гърба й. Фенър й даде малко преднина, после направи две крачки и влезе в стаята заедно с нея.

Нулън беше тъмнокос мъж на средна възраст, с добре оформено шкембенце. Имаше двойна брадичка и гърбав нос. Очите му бяха засенчени от веждите и лоши. Той изгледа първо него, а после жената.

— Кой е този? — просъска той.

Тя се обърна рязко, изцъкли очи и каза:

— Чакайте вън.

Фенър се шмугна покрай нея и отиде до голямото бюро. Забеляза множеството петна по жилетката на Нулън, мръсните нокти и захабените ръце. Найтингейл беше прав. Нулън наистина беше деветата дупка на кавала. Фенър каза: