Джеймс Чейс - Дванайсет жълти и една жена

Помещението явно беше работилница. На подпори стояха подредени четири ковчега. Найтингейл завинтваше месингова плочка върху единия от тях.

Той беше дребен тъмнокос човек, с дебели очила в железни рамки. Кожата му беше много бяла, а двете големи безцветни очи примигваха леко към Фенър иззад лупите.

— Аз съм Рос.

Найтингейл продължи да завинтва плочката.

— Да? — каза той. — Искал си да ме видиш?

— Казвам се Дейв Рос — повтори Фенър, който все още стоеше до вратата. — Мисля, че ме очакваш.

— Да, така е — каза той. — Да, така е. Ще се качим горе да разговаряме.

Фенър тръгна след него навън от работилницата и нагоре по друго късо стълбище. Найтингейл го въведе в голяма и прохладна стая. Два високи прозореца водеха към малък балкон. През тях се виждаше Мексиканският залив.

— Седни — покани го Найтингейл. — Свали си сакото, ако искаш.

Фенър свали сакото и нави ръкавите си. Седна до прозореца.

— Нещо за пиене? — попита Найтингейл.

— Разбира се.

Когато напитките бяха готови и Найтингейл се настани, Фенър се зачуди как да започне. Знаеше, че трябва да внимава с това дребно човече. Не знаеше докъде може да му се довери. Нямаше смисъл да предизвиква подозренията му. Най-накрая попита:

— Докъде си с мен?

Найтингейл опипваше чашата си с дебели отпуснати пръсти. Изглеждаше леко изненадан.

— До края — отговори той. — Нали това искаш?

Фенър продължи нататък:

— Искам да се сдуша с момчетата. Ню Йорк стана прекалено горещ за мен.

— Мога да ти помогна — каза Найтингейл простичко. — Гроти каза, че си о’кей и че трябва да ти помогна Той беше добър с мен. Радвам се, че мога да му се отблагодаря.

Фенър предположи, че Гроти е човекът, към когото се е обърнал Айк.

— Може би пет стотачки ще са нещо по-конкретно от голата любов към Гроти?

Лицето на Найтингейл доби обидено изражение.

— Не ти искам мангизите — каза той. — Гроти каза „помогни на този човек“, и това ми е достатъчно.

Фенър се размърда на стола си. Забеляза, че дребният човек е искрен и това го шокира.

— Добре — каза той набързо. — Не ме разбирай погрешно. Там, откъдето идвам, има други разбирания за морала.

— Мога да те запозная с някои хора. Но какво точно искаш?

На Фенър му се щеше сам да знае. Започна да шикалкави.

— Ще ми се пак да понаправя малко пари — каза той. — Може някой от твоите хора да има нужда от човек като мен.

— Гроти каза, че имаш добра репутация. Каза, че на пистолета си имаш отбелязани доста чертички.

Фенър се опита да изглежда скромен и проклинаше фантазията на Айк.

— Справям се някак си — каза той небрежно.

— Може би Карлос ще има работа за теб.

Фенър опита нещо дръзко. — Мислех си, че ще е добре да се захвана с Нулън.

Воднистите очи на Найтингейл изведнъж пробляснаха.

— Нулън? Нулън е девета дупка на кавала.

— Така ли?

— Карлос го държи в шах. Доникъде няма да стигнеш с дребна риба като него.

Фенър предположи, че Нулън е изпята песен. Опита още веднъж:

— Изненадваш ме. Казаха ми, че по тези места гласът на Нулън се чува.

Найтингейл проточи врат и демонстративно се изплю на пода.

— Глупости — каза той.

— Кой е Карлос?

Благоразположението на Найтингейл се възвърна.

— Той е истинското момче. С Пио ще стигнеш далеч.

Фенър гаврътна малко уиски.

— Това му е името? Пио Карлос?

Найтингейл кимна.

— Държи този град ей така. — Той протегна дребната си плоска ръка и сви дебелите си пръсти в малък юмрук. — Ето така, виждаш ли?

Фенър кимна.

— О’кей. Оставям се на теб.

Найтингейл стана и остави чашата си на масата.

— Имам малко работа, после ще отидем и ще се видим с момчетата. Ти си почивай тук. И без това е прекалено горещо, за да се разхождаш навън.

Когато той излезе, Фенър затвори очи и се замисли. Цялата тази работа започваше да се разплита по-бързо, отколкото беше очаквал. Трябваше да внимава къде стъпва.

Усети леко течение и отвори очи. Блондинката беше влязла и внимателно затваряше вратата. После чу как ключът се превърта в ключалката. „Змии и гущери — помисли си той. — Тая ще вземе да ме награби!“

Свали краката си от стола, на който беше седял Найтингейл, и с усилие се изправи.

— Стой спокойно — каза тя. — Искам да поговоря с теб.

Фенър седна отново.

— Как се казваш, скъпа? — попита той, мъчейки се да печели време.

— Робинс — отвърна тя. — Наоколо ме наричат Кърли 1 1 На английски Curly, от curl — къдрица. — Бел.пр. .