Джеймс Чейс - Светът е в моя джоб

— Не, благодаря, ние сме прекрасно настанени — увери го Джини.

Докато тя бе в бакалницата, Китсън прегледа големите заглавия на ежедневниците.

И четирите бяха посветили първите си страници на грабежа, публикувайки снимките на фургона, пазача и шофьора. Щабът на армията предлагаше награда от хиляда долара на всеки, който дадеше някакво сведение, допринасящо да се намери фургонът.

Полицията беше убедена, че шофьорът е бил, без съмнение, съучастник на крадците, защото беше изчезнал без следа.

Докато Китсън, с пресъхнали уста, бе потънал в четене, Фред Брадфорд, дебелият човек, който им бе предложил помощта си снощи по пътя за Фаун Лейк, се приближи към него. Той също бе дошъл да търси вестник.

— Виж ти, господин Харисън! — извика той. — Виждам, че вече имате вестници. Е, добре, какво ще кажете за това място? Не е лошо, нали?

Китсън кимна.

— Кажете, че е чудесно! — каза той и продължи — Вие четете историята за фургона? Аз научих новината по радиото, тази сутрин. Те мислят, че фургонът може да е скрит в горите наоколо. Организират засади и наблюдават всички пътища от самолет, но още нищо не са намерили.

— Не — измърмори Китсън, сгъвайки вестниците.

— Чудно е, че са успели да го скрият до сега с толкова хора по петите им! Шофьорът трябва да е от бандата, не мислите ли? Наистина оплаквам този нещастен пазач, как се казваше? А, да! Дърксън! Накрая, надявам се, поне ще осигурят неговата вдовица.

— Катастрофата е била клопка — намеси се Хадфийлд, който слушаше техния разговор. — Поне това се говори. В този случай жената е била също от бандата. Пазачът е предупредил агенцията по радиото, точно преди да бъде убит. Те изследват миналото на Томас, шофьора, за да видят дали не е имал някоя непозната любовница.

— Ще ми хареса да получа наградата — заяви Брадфорд. — Моето хлапе е решило да направи една обиколка в гората. Има намерение да открие фургона. — Той избухна в смях. — През това време ще има мир. Никога не съм виждал едно толкова подвижно хлапе. Прави майка си на маймуна.

Хадфийлд поклати глава.

— Те няма да докарат фургона тук — възрази той. — Има много хора в гората. Ако го скрият някъде, то ще бъде във Фокс Ууд. Това е малко посещавано място и е настрани от големия път.

— Може би, но не казвайте това, особено на хлапето-възрази Брадфорд. — Твърде далеч е, за да ходи там.

Джини излезе от бакалията, натоварена със сак, пълен с провизии.

— Добър ден, госпожо Харисън! — каза Брадфорд, повдигайки шапката си. — Добре ли пристигнахте?

— Да, благодаря — отвърна Джини с усмивка.

Тя подаде сака на Китсън, пъхна ръката си под тази на младия човек и се притисна към него.

Другите двама я гледаха одобрително.

— Вие имате право — каза Хадфийлд — използвайте го пълноценно сега, когато сте му вече собственица. Моята жена твърди, че един мъж е добър само когато носи пакети.

Джини повдигна очи към Китсън.

— Аз намирам, че ти имаш много други таланти, скъпи. Китсън се изчерви, докато другите двама избухнаха в смях.

— Удоволствие е да се чуе — каза Хадфийлд. — Бих искал и моята жена да каже това.

— Можем ли да наемем една лодка, за да направим обиколка, господин Хадфийлд? — запита Джини.

— Но разбира се. В този час е идеално. По-късно ще стане много горещо. Знаете ли къде е хангарът на лодките? Ще попитате Джо и той ще ви обслужи.

— Хайде тогава! — предложи Джини.

— Когато почувствувате желание за малко компания, госпожо Харисън, елате ни на посещение. Ние сме в бунгало № 20, на пет метра от вашето. Ще бъдем очаровани да ви видим.

Хадфийлд го сръга с лакът в ребрата.

— Те са на сватбено пътешествие — каза той — Тяхната собствена компания им е напълно достатъчна! Къде ви е умът?

Смеейки се, Джини дръпна ръката на Китсън и те се отдалечиха под ръка по пътеката, като главата на Джини бе подпряна на рамото на Китсън.

Другите двама ги проследиха с очи, преди да разменят по един весел поглед.

— Има късмет това момче — забеляза Хадфийлд. — Тя е страшно хубава! Между нас казано, ако ми се отвори възможност с нея, няма да кажа „не“!

— Като женен човек нямам право да кажа това, но ви разбирам — каза Брадфорд с усмивка.

При връщането си в бунгалото Джини остави сака с провизии в кухнята, докато Китсън, след като бе проверил дали няма никой наоколо, отиде да почука на прозореца на караваната.

Зачервеното и потънало в пот лице на Блек се показа през полуотворения прозорец.

— Какво е това? — измърмори той. — Пукаме от жега вътре. Тези проклети мухи ни правят луди! Не можем даже да оставим прозореца отворен. Какво искаш?