Джеймс Чейс - Светът е в моя джоб

Китсън повдигна с безразличие рамене. Денят, който прекара, бе добър за него. Имаше впечатлението, че Джини започваше да се размръзва в неговата компания. Отклонявайки се в разговорите към много лични сюжети, тя не се бе отказала да бъбри с него и се бе показала много по-мила. Бяха прекарали цялата сутрин в лодката, а след обяд се къпаха.

Всеки път, когато срещнеха някого, тя плъзгаше ръката си под тази на младия човек, нещо, което му харесваше много.

След банята, когато се бяха изтегнали един до друг на слънцето, той, с шорти, а тя — в бял бански, Джини изведнъж се беше приближила до Китсън, поставила бе главата си върху рамото му и бе сложила ръка около шията му. За един миг той беше помислил, че е успял да спечели благоразположението на младото момиче, но почти веднага забеляза преминаването на две личности близо до тях. Виждайки ги така, те се бяха отдалечили веднага.

С надежда, че тя ще остане в същото положение, Китсън не помръдна, но както трябваше и да се очаква, нейната реакция го разочарова. След като минувачите бяха отминали, тя бе вдигнала глава и го беше погледнала.

— Извинявам ти се — му беше казала. — Поставих те в неудобна ситуация, но това беше неволно.

— Не ме притесни ни най-малко — беше възразил Китсън. — Даже ми беше много приятно!

Тя беше избухнала в смях и беше седнала.

— Наистина, мога да ти повярвам! Довиждане, аз ще поплувам още малко.

И ставайки с един скок, беше изтичала до брега на езерото.

Сега Китсън я гледаше, без да помръдне.

Нямаше никакво съмнение, че тя омекваше по малко.

За първи път той имаше впечатлението, че, може би, има своя шанс при нея…

Трябваше да се съгласи, че предложението на Блек да се постави стража до караваната през нощта е разумно. Ако на някой му дойдеше идея да проникне в нея през нощта, целият удар пропадаше.

— О.К. — каза Китсън, побутвайки стола. — Отивам веднага.

Блек очакваше той да се противопостави Изгледа го да излиза с известно учудване.

— Ние с Джипо можем да се настаним на двете легла-каза той, щом вратата се затвори. — Ти, хубавице, ще спиш на дивана. Ние вършим цялата работа и имаме нужда да спим. Имаш ли възражения?

— Никакви — отговори Джини, повдигайки безразлично рамене.

Блек я изгледа втренчено.

— Освен, ако Джипо се задоволи с дивана? — подхвърли той.

Джини му хвърли бърз поглед.

— Не, благодаря — отговори тя сухо. — Ще легна на дивана.

Блек се ухили.

— Както искаш.

Той стана, взе куп карти от камината и започна да ги сече.

— Един малък белот? — предложи.

— Не — възрази Джини. — Ще направя една обиколка. Бих желала да ви няма в салона, когато се върна!

Отгатвайки добре какво ставаше, Джипо ги наблюдаваше и двамата с безпокойство.

— Но разбира се! — съгласи се Блек, усмихвайки се все още. — Ела, Джипо, ще се настаним в спалнята. Ще играем върху леглото.

Джипо се надигна послушно.

— Ето те у вас, хубавице! — подметна Блек, — Хубав ден ли прекара с твоята половинка? Не си ли увлечена?

Джини се облегна на своя фотьойл, с очи, пълни с презрение.

— Ти го мислиш за неудържим?

— Кой знае… Във всеки случай, той е доста хлътнал. Тя стана, за да тръгне към вратата.

Блек я обгърна с поглед.

— Създадени сме, за да се разбираме, кукло. Трябва да помислиш за това — посъветва я той в момента, когато тя щеше да излезе.

— Остави ме на мира! — процеди тя, без да благоволи да го удостои с поглед.

Изгуби се в нощта, след като бе затворила вратата след себе си. Една лоша светлина в погледа на Блек издаваше, че се колебае. Имаше добрата идея да отиде и да я настигне, за да я научи на учтивост, но знаеше, че Китсън ще излезе веднага от караваната, а не бе още готов за решителното обяснение с него.

С ядно повдигане на рамене той влезе в стаята, където Джипо, седнал на леглото, отваряше и затваряше нервно ръцете си.

— Остави спокойно момичето! — започна той. — Имаме вече достатъчно усложнения, а сега трябва да прибавяме и истории с жени.

— Млъквай! — измърмори Блек.

Седна на леглото и започна да сече картите.

Беше близо единадесет часа, когато чуха Джини да влиза. Няколко минути след това водата в банята започна да тече. Блек смачка цигарата и събра картите върху леглото.

— Хайде да спим — каза той. — Трябва да се върнем в онази проклета кутия за сардини преди да съмне.

Джипо не искаше нищо повече. По-малко от десет минути след загасянето на светлината захърка.

Легнал в мрачината, Блек наостряше уши.