Джеймс Чейс - Светът е в моя джоб

Чуваше как Джини се разхожда в салона. След няколко минути тя завъртя електрическия ключ.

С жените Блек действуваше по директния метод.

Действията за сближаване бяха в неговите очи губене на време. Отхвърли чаршафа си, стана мълчаливо от леглото и се приближи до вратата.

Спря се за миг, за да се увери, че Джипо спи дълбоко, завъртя леко дръжката, проникна в мрачния салон и затвори вратата зад себе си.

Почти веднага лампата светна. Джини се изправи върху дивана. В своята бледосиня пижама тя се стори неотразима на Блек, който се приближи, усмихвайки се. Спря се и се наведе над нея.

— Казах си, че мога да дойда да ти направя компания. Направи ми малко място!

Джини не помръдна. Нейните синьо-зелени очи бяха безизразни.

— Чупи се! — каза ниско.

— Виж какво — подхвана Блек, сядайки на края на дивана — Имам проекти за нас двамата, знаеш ли? Когато свършим с тази работа и получим мангизите си, ще отидем да направим едно малко пътешествие. Ще те заведа в Лондон и Париж. Това ще ти хареса, нали?

— Казах ти да се чупиш! — повтори Джини.

Вбесен, Блек установи, че не я плашеше ни най-малко и тя запазваше абсолютно спокойствие.

— Аз съм упорит, знаеш ли?

Неговите ръце легнаха върху раменете на Джини.

В същия миг почувства някакъв твърд предмет да се забива в гърдите му. Наведе бързо очи и сърцето му заби по-силно при вида на пистолета, който тя бе залепила в ребрата му.

— Вдигни си лапите съвсем бавно! — заповяда Джини с леден глас, който ужаси Блек — Бавно, казах, или ще стрелям.

С безкрайни предпазни мерки, с пресъхнали уста, Блек я пусна и Вдигна ръце във въздуха.

Погледът на Джини му създаваше ужасното чувство, че е на два пръста от смъртта.

— Сега, стани! — продължи Джини. — Бавно! Дръж ръцете си във въздуха!

Той изпълни заповедта и се отдръпна няколко крачки.

— Изчезвай сега! — повтори тя, насочвайки своето оръжие с твърда ръка към гърдите на Блек. — Следващия път ще те сваля. Върни се в твоята стая и не мърдай повече!

Блек въздъхна вбесен.

— Съгласен съм, кукло! Но не прави гафове! Ще се намерим отново. Можеш да разчиташ.

— Чупи се, парцал! — повтори Джини.

Бесен от яд, Блек влезе в стаята и затвори вратата.

„Ако тя се надява да получи своята част от плячката, се лъже жестоко“, си казваше той за утеха, докато лягаше. „Ще те науча как се залепва пистолет под носа ми, мръсна гадино! Нищо не губите, ако чакате, твоя жиголо и ти!“

Когато пипнеха парите, той щеше да свали Китсън. А колкото до нея, щеше да види, седемстотин и петдесет хиляди долара беше много по-добре отколкото двеста и петдесет хиляди.

До един часа през нощта той размишляваше какво ще прави с парите си.

„Защо да не се отърва и от Джипо? Един милион долара е още по-добре от двеста и петдесет хиляди“. „Ще бъдем крале“, казваше Франк. „Приказки! С един милион долара ще бъде още по-добре!“

Следващите дни се изнизаха по същия начин. С пукване на зората Блек и Джипо влизаха в караваната, а Китсън — в бунгалото.

След няколко часа сън той излизаше с Джини и те прекарваха деня заедно. Плуваха, разхождаха се или гребяха в езерото.

Блек оставаше седнал на пода в караваната и четеше вестници, докато Джипо се опитваше да отвори фургона.

Новините, публикувани във вестниците, бяха окуражаващи. По всяка вероятност, полицията и армията бяха затруднени. Разбираше се и фактът, че разследванията продължават, но объркването на полицията се издаваше от нейните декларации в пресата. Предполагаше се, че фургонът е бил скрит във вътрешността на друга кола.

Беше невъзможно да се обясни по друг начин неговото тотално изчезване Мислеха, че в момента фургонът се намира извън границите на щата. Районът на търсенето бе разширен до седемстотин и петдесет километра, а наградата — увеличена на пет хиляди долара.

Двеста войника помагаха на полицията да претърси горите на областта Хеликоптери продължаваха да наблюдават пътищата и щабът на армията изразяваше увереност, че ще намери фургона рано или късно.

Но, ако полицията и армията имаха грижи, Блек и Джипо имаха не по-малко от тях.

След два дни работа Джипо беше точно 8 същата позиция. Закован през целия ден на своята табуретка в ужасната горещина, той въртеше циферблата с ръчката, наостряше слух, потеше се и ругаеше, без да успее да чуе и най-малкия шум.

Нервите на Блек, чието едничко занимание се състоеше да гледа как Джипо работи и да чете вестници, започваха да се разклащат. Смазан от горещината, която цареше в караваната, чакайки всеки момент Джипо да обяви своя успех, той беше разяждан от ревност при мисълта, че Джини и Китсън се забавляваха през това време на чист въздух. „Колкото и да е глупав този Китсън, той трябва да е спечелил точки. Това е фатално! Всеки, който е с едно момиче цели три дни, непременно постига някакъв ефект.“ Той самият беше убеден, че ако се намира сам с нея, ще му трябват само дванадесет часа, за да бъде негова.