Джеймс Чейс - Светът е в моя джоб

Фактът, че са сами, прибавяше към неговото мъчение и нерви, поставени на сериозно изпитание от неуспехите на Джипо и допълнителния товар на мъките от ревността.

На третия ден, към шест часа, в момента, когато слънцето изчезваше зад планините, осветявайки езерото с оранжева светлина, нервите на Джипо не издържаха.

Трите дни той бе работил без почивка в непоносими условия и разбра, че няма повече сили.

Вторият преобръщач беше отказал да дойде на мястото си. Джипо бе направил пълен кръг на циферблата с ръчката, премествайки го с една десета от милиметъра, но не беше чул никакво прещракване.

Това означаваше, че пръстите му, с които беше горд, нямаха необходимата чувствителност.

— Никога няма да успея! — изпъшка той внезапно свличайки се срещу вратата на фургона. — Не мога, Ед! Няма смисъл да се опитва И двадесет години да продължа, няма нищо да се промени. Ако не изляза оттук, ще полудея!

Обезпокоен от нотката на лудост, която забеляза в гласа на Джипо, Блек стана и направи обиколка на фургона, с пистолет в ръка.

— Млъквай! — излая, залепяйки своето оръжие в тялото на Джипо — Ще ми отвориш тази мръсотия или ще ти пробия кожата!

Джипо заплака без свян Неговата огромна маса трепереше от изтощение.

— Хайде! — каза на един дъх — Можеш да ме свалиш, не ми пука! По-добре да пукна, отколкото да продължа с тази работа! Хайде, казвам ти, не мога повече.

Блек стовари ядосано дръжката на пистолета си върху лицето на Джипо, който се свлече Кръвта започна да тече по доста разпорената му дебела буза и стигна до шията му Със затворени очи той се свлече срещу преградата на фургона.

— Хайде! — изрева Джипо с изострен от истерия глас — Довърши ме! Не мога да продължавам!

— Малко повече дързост, парцал! — изрева Блек, уплашен от отчаяния израз на Джипо — Ти не си ли мъж?

Знаеше, че ако дебелият италианец се откаже, цялата афера пропадаше.

— Казах ти, че няма да успея никога — захлипа Джипо, и се свлече върху табуретката с лице между ръцете си.

В същия миг се дочу лек удар по вратата на караваната.

Блек подскочи и почувствува сърцето си да бие по-бързо.

Бе видял Джини и Китсън да тръгват с буика за покупки, следователно, този, който чукаше на вратата, не можеше да бъде нито един от двамата.

Понеже Джипо продължаваше да пъшка, Блек го сграбчи и разтърси жестоко.

— Млъквай, тъпако! Има някой навън!

Джипо се сгърчи и спря.

Почука се още веднъж.

Блек направи знак на Джипо да не мърда и с оръжие в ръка се приближи с вълчи крачки към прозореца Избягвайки да се показва, той хвърли едно око през завесата.

Едно малко момче, на около десет години, чукаше по вратата на караваната С вдигнат нос и присвити вежди, то насочваше към вратата един малък детски пистолет.

С устни, свити от жестока гримаса, Блек го проследи.

В джинси и риза на червени и бели квадрати, с боси крака, с една стара шапка от слама, килната към тила, детето гледаше с любопитство вратата на караваната Неговото бронзово лице изразяваше затруднение.

Блек се прицели.

Хлапето продължи да гледа караваната, после взело внезапно решение, се приближи с очевидното намерение да хвърли едно око във вътрешността. Залови се за подпората на прозореца за да се издигне до него със силата на ръцете си.

Виждайки израза, едновременно убийствен и изплашен, който бе придобило лицето на Блек, Джипо стана от табуретката си и отиде до прозореца. При вида на хлапето подскочи и ръката му се стовари върху юмрука на Блек.

— Не! — изсвири между зъбите си — Не момчето! Ти си побъркан!

С едно разтърсване Блек се освободи, но си отдъхна веднага, виждайки, че малкото момче нямаше сили да се вдигне достатъчно високо. Паднало на краката си, то съзерцаваше караваната с разочарован вид.

След няколко мига то направи полукръг и се отдалечи с бързи крачки по пътеката, която обикаляше езерото.

— Мислиш ли, че ни е чул? — запита Блек с безпокойство.

— Не зная — отговори Джипо.

Емоцията, която беше му причинила неочакваното появяване на хлапето, бе му върнала хладнокръвието.

— Мога да кажа, че мръсното хлапе ме изплаши ужасно. — подхвана Блек, избърсвайки лицето си с опакото на ръката — Хайде, седни, Джипо, и не се нервирай! Ако аз опитам да отворя тази ключалка?

— Ти? — каза Джипо, набръчквайки нос с отвратен вид. — Ах! Не! Ти ще бъдеш способен да преместиш само първия преобръщач. Нямаш ловкостта която трябва. Не се меси!

Блек сграбчи Джипо за ризата и го разтърси грубо.