Джеймс Чейс - Светът е в моя джоб

Те се движеха сега по второстепенния път и Китсън караше бързо. Караваната се клатеше опасно. Ако имаше моторизиран полицай на шосето, щеше да започне да ги преследва. Но бе невъзможно да се каже на Китсън да намали. Морган замоли Небето тази идея да му дойде сама преди да пристигне до магистралата.

Легнал по корем, Джипо се насилваше да се пъхне под фургона. Пространството беше тясно и той беше почти мъртъв от страх.

Накрая успя и Морган му подаде електрическо фенерче.

Лазейки под мотора, Джипо забеляза по пода на фургона на няколко сантиметра от лицето си една дълга червена ивица.

В момента, когато разбра, че това е кръв, няколко топли капки се стекоха във врата му. Той отстъпи с тръпка на ужас, съзнаващ, че от трупа го разделя само една тънка преграда. С треперещи ръце, с тяло разкъсвано от тръпки, той трескаво затърси жиците на батерията. Ако Морган не бе останал на колене от неговата страна, за да го наблюдава, Джипо щеше да декларира, че ги е отрязал, но не се осмели да лъже пред очите му. Успя да види една, далеч от обсега му.

— Не мога да я стигна. Франк — задъха се той. — Трябва да се реже по-нависоко.

— Горе е запушено — възрази Морган. — Чакай за секунда!

Отиде и взе от чекмеджето с инструментите ножици с дълга дръжка.

— С това ще стигнеш — каза, плъзгайки ги под фургона.

Джипо трябваше да остави фенера, за да манипулира с ножиците. Трудно успя да ги постави на позиции, но беше загубил жицата от погледа си.

— Дайте ми светлина! — задъха се той.

— Иди да му държиш фенера! — заповяда Морган на Блек, отстъпвайки му мястото си.

Блек се промъкна лесно под фургона, за да освети. Виждайки кръвта, която оцветяваше пода и ужасеното лице на Джипо, той направи гримаса. Накрая Джипо сряза едната жица.

— Готово, остави ме да мина! — замоли той.

Когато Блек започна да излиза, пълзейки под фургона, косите им се изправиха. Едно молещо пъшкане достигна до тях през пода, последвано от леко триене. Той отстъпи рязко почти очаквайки да почувствува как нещо го докосва.

— Исусе! — запъхтя се Джипо. — Остави ме да се измъкна!

Обзет от паника, той започна да нанася ритници на Блек, за да го накара да му направи място за излизане.

— Стига — извика Блек със зъл глас, нанасяйки на Джипо един юмрук отстрани, който прекъсна дишането му.

Измъкна се изпод фургона и стана оправяйки сакото си.

— Какво става? — запита Морган, виждайки го бял като сняг.

След дълги усуквания Джипо успя да се появи на свой ред, разкъсвайки ризата си при преминаването. Когато стана, лицето му беше ужасно за гледане. Бузата и шията му бяха оплескани с кръвта, която бе капала върху него.

— Той не е мъртъв — заекна той. — Аз го чух! Той мърда!

Морган се вцепени.

— Сега той не може да си служи с радиото, нито да блокира комбинацията на ключалката. Копчетата със сигурност са свързани с батерията, не е възможно другояче. Хайде, Джипо, отвори капака! Трябва да видя какво прави този тип там!

— А, не! Не аз! — извика Джипо, сгърчвайки се. — Той има пистолет, нали? Щом отворя капака, той ще ме застреля.

Морган се поколеба. Отново хвърли едно око навън. Пристигнала на отклонението на магистралата, колата намали скорост. Когато тя спря, Морган забеляза пред тях автомагистралата, където другите хвърчаха с пълна газ в забързани редици.

Ако шофьорът започнеше да стреля, изстрелите щяха да се чуят. Той не знаеше какво да реши.

— По-добре е да се почака, франк — посъветва Блек, — по магистралата винаги е пълно с ченгета, ако има стрелба.

— Имаш право. Ще чакаме.

С лека тръпка на облекчение Джипо въздъхна и се свлече на пода. Измъкна носната си кърпа и избърса кръвта, мокреща лицето и шията му.

Морган се приближи до фургона и залепи ухо на капака, затварящ прозореца. Не се чуваше нищо. След момент се обърна към Блек.

— Нищо. Сигурен ли си, че си го чул?

— Да! Той даже мърдаше.

Морган се обърна.

— Не се мотай. Боже мой! — подхвърли на Джипо. — Хвърли едно око на задната част на фургона. Колкото по-скоро го отвориш, толкова по-скоро ще имаме мангизите.

Джипо се надигна мъчително и мина пред Морган, за да достигне задната част на фургона.

Буикът тръгна Морган забеляза през прозореца колите, които се движеха в тройна редица Констатира с облекчение, че Китсън не надминаваше 50-те Караваната се плъзгаше без отскоци върху равната повърхност.

Джипо разгледа фургона и почувствува как куражът му го изоставя. Неговите предвиждания се оказаха верни. Това щеше да бъде прецизна работа. Вратата се затваряше тъй херметично, че нямаше никаква надежда да я отвори. В центъра имаше циферблат, а отстрани — едно миниатюрно прозорче, предпазвано от нечупливо стъкло, през което Джипо забеляза една цифра. Знаеше, че ако завърти циферблата щеше да се появи друга цифра За да се отвори вратата, трябваше да се намери точната комбинация на цифрите Щяха да му бъдат необходими отличен слух и пръсти, едновременно чувствителни и твърди.