Джеймс Чейс - Светът е в моя джоб

— Той не е мъртъв — каза на Китсън, посочвайки фургона с пръст. — Трябва да успеем да влезем вътре. По-добре тук, отколкото другаде. Затвори караваната и ни остави да работим. Свали само едно от твоите колела, като че ли си спукал гума. Ако някоя кола дойде, удари леко по преградата на караваната. Джини да отиде да седне на края на шосето с кошницата за провизии и трябва да даде вид, че приготвя пикник. Побързайте!

С навъсено и твърдо лице Блек й подаде кошницата.

Китсън изглеждаше ужасен.

— Какво ще правите? — запита той.

Устата на Морган се присви в жестока усмивка.

— А какво мислиш ти? Затвори караваната и прави каквото ти казвам!

— Чакайте! — изкрещя Джипо с остър глас. — Аз слизам! Не искам да се меся в това! Това не е моя работа! Аз съм тук, за да отворя фургона …

— Млъквай! — измърмори Морган, чийто пистолет внезапно изникнал, се насочи към Джипо. Ти ще отвориш този капан или ще ти пробия кожата!

Неговото изражение ужаси Джипо.

— Ти няма да направиш това, Франк — изпъшка той, размахвайки ръце в умолителен жест. — Остави ме да сляза!

Морган погледна Китсън.

— Прави каквото ти казах! Затвори караваната и започвай да демонтираш гумата!

Блед и треперещ, Китсън се подчини. Със свирещо дишане отвори сандъка на буика и извади крика.

— Добре, човече — казваше Морган на Джипо във вътрешността на караваната. — Сега трябва честно да спечелиш своя дял. Ти беше настрани до този момент, но това се промени! Вразуми се и отвори този капак!

Задъхан. Джипо се приближи като хипнотизиран до капака.

Блек го наблюдаваше, прехвърляйки погледа си от единия към другия.

Джипо веднага видя, че капакът не бе труден за отваряне. Ключалката не беше херметична като тази в задната част на фургона. Морган си даде сметка за същото.

— Вземи една щанга и чук! — заповяда му той. — Можем да го отворим.

Джипо потрепери при мисълта какво щеше да стане веднага, щом капакът бъде отворен.

— Чакай да ги намеря — каза той с променен глас.

— Побързай! — изръмжа Морган.

Джипо отвори едно чекмедже от сандъка с инструменти и извади щанга и чук. Ръцете му трепереха толкова, че щеше да ги изпусне.

— Хайде, роди ли? — извика Морган. — От какво се страхуваш, глупак?

— Ако той ме застреля, кой ще отвори фургона? — запъхтя се Джипо, хвърлил най-силната си карта.

Морган изпусна една въздишка на раздразнение.

— Подай ми инструментите, страхливецо! Но ти губиш, като чакаш, а и твоят малък приятел Ед — също. Ако разчитате вие да получите целия си дял, то се лъжете.

Точно в този момент Джипо с удоволствие би изоставил цялата си част, за да се намери далеч от тази проклета каравана, в малкия хангар, който наричаше „у нас“. Морган му изтръгна инструментите от ръцете и той отстъпи набързо.

Вмъквайки единия край на щангата в тясната пролука разделяща капака от прозореца, той я наби с удари на чука. Щангата проникна между рамката на вратата и капака, раздалечавайки леко последния.

Морган продължи да чука, докато 10 сантиметра на щангата изчезнаха вътре. Вдигна глава, пусна чука и се обърна към Блек.

— Ти също като него ли ще чакаш?

Блек измъкна своя 38-ти от калъфа, закрепен под мишницата му и се приближи до Морган.

— Когато поискаш, аз съм тук — каза той с твърдо лице и решителен поглед.

Морган направи иронична гримаса.

— Опитваш се спасиш твоята част?

— Остави. Франк, Хайде, готов съм…

Морган се готвеше да натисне с цялата си тежест върху щангата, когато три бързи удара по преградата на караваната го спряха.

— Някой идва — промърмори тай — Да почакаме малко.

Блек се приближи до прозореца и погледна навън през пердето.

Една кола, теглеща също каравана, се беше спряла на няколко метра от Джини, все още седнала на склона на шосето.

Мъж на около 40 години, чието червеникаво лице бе изцяло обгоряло от слънцето, слезе от нея.

От своите места една жена и малко момче гледаха буика и караваната.

— Мога ли да ви помогна, госпожице? Спукали сте гума? — каза той.

Джини му се усмихна.

— Благодаря ви, но моят мъж ще се оправи сам. Благодаря, все пак.

— Вие отивате във Фаун Лейк? — подхвана непознатият.

— Да.

— Ние също. Там прекарахме миналото лято. Познавате ли местността? Ще ви хареса. Там е страхотно и ще бъдете обслужвани като крале. Позволете ми да се представя. Фред Брадфорд. Ето моята жена — Мили и Фред-младши, моят син. Имате ли деца?

Джини избухна в смях, тъй естествен, че Блек бе очарован.