Джеймс Чейс - Светът е в моя джоб

Това означаваше, че времето, с което щяха да разполагат, за да избягат, беше скъсено. Морган помисли: „Щом като фургонът изчезне като чудо, Агенцията ще отгатне, че е станало произшествие и ще даде тревога.“

Пазачът беше закачил микрофона. Каза няколко думи на шофьора, отвори вратата и слезе от колата.

Шофьорът остана на мястото си, наблюдавайки сцената през предното стъкло.

Морган се запита какво ли прави Блек. От мястото, където се намираше, не можеше да го види.

Блек се мереше в пазача, който се приближаваше бързо до Джини. Ръката му трепереше тъй силно, че не успяваше да стабилизира пушката си. Обзет от паника, изруга през зъби.

Пазачът беше само на три метра от Джини и Блек знаеше, че всяка секунда Морган щеше да изскочи от скривалището си.

Прицелът на пушката се люлееше пред очите му, без да успее да го закрепи върху целта. Блек чу малко скърцане в храсталаците в момента, в който Морган се втурна към пътя. Тогава извърши непростима грешка, отмествайки поглед от пазача, той хвърли бегъл поглед надясно от себе си.

С тиха и бърза стъпка Морган приближаваше до стъклото на шофьора със своя 45-ти в ръка.

Пазачът се беше приближил до Джини, без да я докосва.

Било че внезапно подуши подозрителна подробност в картината пред очите си, било, че почувствува невидимия поглед върху себе си, той погледна през рамото си.

Стигнал до вратата, Морган насочваше оръжието си към шофьора, който смаян, изглеждаше обхванат от парализа.

Джини внезапно се изправи.

Пазачът се обърна към нея и й нанесе силен удар с юмрука в момента, в който тя вдигаше пистолета си. Жестът му бе с мълниеносна бързина. Като светкавица той я удари по лицето с лявата си ръка, изпращайки я простряна на земята. Дясната му ръка изваждаше в същото време неговия пистолет от калъфа.

С дрезгаво грухтене Блек натисна рязко спусъка вместо да направи това плавно. Пушката изтрещя и куршумът премина над главата на пазача без да го докосне.

В същия момент шофьорът, който седеше неподвижен в кабината си и фиксираше Морган, се хвърли неочаквано на страна и протегна ръка към трите копчета на арматурното табло. Морган стреля. Куршумът настигна шофьора точно в средата на лицето.

На пътя пазачът направи полукръг, за да се прицели в Морган, но в момента, когато стреляше, Джини все още замаяна от удара, който токущо получи, го удари по ръката. Куршумът се отклони, но не съвсем достатъчно.

Морган почувствува силен удар отстрани, придружен с пронизваща болка. Падна на колене, но се съвзе бързо. Без да губи време да се прицелва той стреля по пазача, когото Джини бе блокирала, закачвайки се на ръката му.

Куршумът прониза пазача в челото, умъртвявайки го мигновено Той се свлече върху пътя, повличайки Джини със себе си.

Морган опита да се надигне, стискайки зъби от болка. Успя точно на време, за да забележи ръката на шофьора, която опипваше арматурното табло в търсене на копчетата. Преди Морган да направи някакъв жест, той намери едно и го натисна с немощен жест.

Като капан за мишки с пружина стоманените капаци се спуснаха върху прозорците и предното стъкло, превръщайки фургона в метална, херметически затворена кутия.

С ругатня Морган се изправи мъчително на крака. В изблик на немощен бяс, той удари силно с дръжката на пистолета си капака, който закриваше стъклото от страната на шофьора. Съвсем задъхан, той чу мъжа да изхърква и да се свлича върху пода на фургона с глух шум.

Блек се втурна от своето скривалище с ръце, сгърчени около пушката и с оловно-сиво лице.

Морган се обърна към него. Виждайки израза на очите му, Блек се закова на място.

— Некадърник! — измърмори Морган. — Не зная какво още ме задържа да не те пречукам!

— Опитах се да го убия! — протестира той с ужасен вид. — Лошо съм центровал мерника си и го изпуснах.

Морган забеляза, че губи обилно кръв. Отваряйки сакото си, видя върху ризата една широка, червена ивица.

Джини се приближи към него с несигурна крачка, с лице огненочервено от топлината на пламъците и с изцяло червени коси.

— Сериозно ли е? — запита тя тревожно.

— Не, това е нищо — увери я Морган.

Констатира обаче с безпокойство, че се чувствува слаб и вледенен. Той й подаде свирката.

— Повикай Китсън, бързо!

Тя изсвири първия път остро и продължително, после повтори след секунда.

— А шофьорът? — запита тя Морган, който се подпираше на фургона, дишайки бързо и на пресекулки.

— Той получи своето. Успя да натисне един от бутоните, но не мисля, че е докоснал другите Чух го да пада.