Джеймс Чейс - Светът е в моя джоб

— Какво се случи? — запита Китсън, докато Джини затваряше ципа на полата си.

С треперещ глас тя накратко му разказа всичко.

— Какво? — извика Китсън ужасен. — Има труп във фургона?

— Ако той не е мъртъв — каза Джини, ще повика помощ по радиото и ще бъдем заловени като плъхове, но Морган е сигурен, че го е свалил.

— И ще го закараме в лагера, вътре?

— О! Стига! — извика Джини с треперещ глас. Тя му обърна гръб и скри лицето си в ръце.

Морган беше седнал във вътрешността на караваната с гръб към преградата и с крака, подпрени срещу задните колела на фургона.

„Това е!“ мислеше си той. „Сега трябва да издържим. Трябваше да убия двама души, за да успея Толкова по-зле за тях. Но бяха смели! Особено шофьорът. Знаеше, че ще го сваля при най-малкия жест и въпреки това реагира. Бе по-храбър от мен. На негово място аз нямаше да мръдна. Нямаше да опитам да стигна копчетата с пистолет под носа. Но той го направи и успя да спусне капаците. Добре тръгнахме, но с този труп? Ще трябва да напънем вратата на кабината, за да го измъкнем от там. Да се надяваме, че е мъртъв! Ако дойде на себе си и успее да задействува сигнала по радиото, вътре сме.“

Вдигна очи към металическата маса на фургона, внезапно осъзнаващ, че един милион долара се намираха от другата страна на стоманената преграда. Режещата болка, която изгаряше страната му, беше нищо в сравнение с възбудата, която изпитваше от близостта на едно подобно съкровище.

Блек беше клекнал на пода от другата страна на фургона, който го скриваше от Морган. Наблюдаваше тежката кола със Страх, че ще се плъзне и ще ги смаже.

Бе възвърнал отново хладнокръвието си и се чувствуваше готов за атака. Фургонът беше вече в ръцете им и той лично не беше убивал никого. Не бе отстъпил пред препятствието в решителния миг на своята криминална кариера и сега разбираше, че идеята да направи тази решителна крачка, бе тази, която го бе накарала да рискува главата си. Чувстваше се отново готов за всяка изненада. Той не беше в крайна сметка човек като другите! Но знаеше, че Морган повече няма да му има доверие Трябваше да си отваря очите, за да не му се отнеме дела от плячката.

След като измина три километра, Китсън забеляза Джипо, който тичаше към тях.

— У вас ли е? — извика той с кръгли очи. — Стана ли?

— Да — отвърна Китсън. — Побързай с качването!

Той слезе, отвори караваната и хвърли бързо поглед във вътрешността.

— Добре ли сте? — запита той Морган, когото видя съвсем блед, с уста, сгърчена от болки.

— Да, да… Действувай — измърмори Морган. — Качвай се, Джипо!

Джипо се спря с опулени очи.

— Какво правите там? Защо не сте във фургона?

— Качвай се! — излая Морган. — Трябва бързо да изчезваме.

— Няма да се кача вътре! — извика Джипо, който проявяваше вече нервна криза. — Ако фургонът мръдне, ще бъда смазан като дървеница.

Морган измъкна своя 45-ти от калъфа под мишницата. Сакото му се отвори, оставяйки да се забележи превръзката, напоена с кръв върху гърдите му.

— Качвай се! — повтори Морган.

Китсън сграбчи Джипо и го вдигна с едно движение в караваната, после изтича напред, за да задвижи лоста: подвижната преграда се затвори. Седна отново на волана и потегли по посока на пътя.

Прав, с гръб, залепнал на преградата на караваната, която се люлееше неспирно, Джипо фиксираше с опулени очи фургона, намиращ се само на няколко сантиметра от закръгления му корем.

Блек беше направил една обиколка и сега стоеше назад, с очи обърнати към Морган и Джипо.

Тримата се наведоха, за да противодействуват на вибрациите на караваната, теглена от буика.

— Санта Мадонна! — извика Джипо. — Казвате, че има един тип вътре!

— Хм! Само че не спи! — възрази Морган. — Той е чукнат. Виж, Джипо, трябва да се отворят капаците, за да сме сигурни, че няма да задействува сигналът по радиото.

Блек изказа своето първо интересно предположение от началото на операцията.

— Радиото е, включено към батерията. Може би ще успеем да се плъзнем под фургона и срежем жиците?

— Имаш право — одобри Морган. — Промъкни се и открий жиците, Джипо! Действувай!

— Не искам да лягам отдолу! Ако фургонът мръдне, свършено е с мен — протестира Джипо с разстроено лице.

— Чу ли какво ти казах? — изгрухтя Морган. — Хайде!

Мърморейки, Джипо отвори чекмеджетата на касата с инструменти и взе от там ножици и отверка. Морган хвърли едно око през завесата, която покриваше прозорчето срещу него.