Джеймс Чейс - Светът е в моя джоб

Блек се бе приближил и стоеше близо до Морган с отпуснати ръце.

— Но ти кървиш, Франк!

— Чупи се, боклук! — измърмори Морган — Твоя ще е грешката, ако всичко се провали.

— Не! — изкрещя живо Джини — Още можем да успеем! Ела, седни, за да ти направя превръзка!

Щом Морган седна на пътя, тя изтръгна сакото и ризата му.

Блек го гледаше с нерешителен поглед.

— Вдигни трупа, направи нещо, Боже мой! — изкряска Морган.

Джини разгледа дългата драскотина Върху страната на Морган. Костите бяха непокътнати Разминал се беше на косъм. Джини вдигна полата си, теглейки силно подгъва на своя комбинезон и отпори едно парче. После вдигна ризата на Морган и взе частта, най-малко изцапана с кръв, за да направи тампон, който постави върху раната.

— Това ще държи известно време — каза тя. — Щом стигнем в лагера, ще трябва да измислим нещо подходящо? Как се чувстваш?

Морган бавно се изправи. Намъкна с гримаса сакото си.

— Добре. Не си струва да се вдига толкова шум — хвърли едно око на фургона. — Ако искаме да се измъкнем, трябва да се оттеглим скоростно.

В същия миг буикът пристигна до тях, теглейки караваната, Китсън, блед и неспокоен, слезе и изгледа подред фургона и Морган с въпросителен поглед.

Блек се появи от храсталака, където бе прикрил трупа на пазача.

— Какво стана? Чух изстрели.

— Всичко е изгубено — обяви Морган. — Трябва да изчезваме.

— Чакай! — извика Джини — Буикът може да бутне фургона в караваната. Това е възможно. Във всеки случай можем да опитаме! Не можем да оставим това така!

Морган притвори клепачите си, гледайки я втренчено.

— Защо не, след всичко?… Но какво чакаме. Боже мой! — обърна се към Китсън. — Откачай караваната бързо!

Замаян и объркан от трескавата енергичност на Морган, все още не знаейки какво се беше случило, Китсън се втурна към караваната.

— Помогни му! — изрева Морган на Блек. — Бързо! Завъртете караваната! Ти, Джини, докарай буика зад фургона!

Докато Китсън и Блек бутаха теглича на караваната, Джини прекара фургона с буика и чрез внимателен заден ход докара двете коли гръб към гръб.

Китсън и Блек трябваше да нагласят караваната срещу предницата на фургона.

— Блокирайте й колелата, за да не мърда — заповяда Морган. — Ед, вземи лостовете! Попречи с тях на предницата да не се люлее.

С отчаяна енергия Китсън премести няколко камъка и ги постави срещу колелата на караваната, докато Блек набиваше стоманените пръти в пътя и натискаше срещу шасито на караваната, за да й попречи да се завърти.

Китсън се приближи до предницата на фургона, докато Морган отваряше задната страна на караваната.

— Карай полека! — изрева Морган.

Джини накара буика да натисне фургона, който под продължителното налягане започна да мърда, въпреки че ръчната му спирачка беше блокирана.

През това време Китсън и Блек с големи усилия и ритници върху предните колела ориентираха фургона към наклонената равнина.

Той бавно влезе в караваната Задните колела на буика влязоха в наклонената равнина, за да го натикат съвсем.

— Стоп! — извика Морган. — Достатъчно! Ед, вдигни лостовете и пушката! Китсън, закачи караваната! Бързо! Нямаме секунда за губене!

Джини закара буика от другата страна на караваната, направи полукръг и отстъпи до теглича, който Китсън закрепи бързо на място. Тогава тя се настани на предната седалка. Китсън се плъзна зад волана и направи полузавой с буика, теглещ отново караваната.

Морган и Блек се покатериха в нея Те бяха неприятно изненадани, виждайки пространството, което заемаше фургонът. Едва оставаше малко място отстрани и почти никак отзад. Бяха разчитали да седнат в кабината на фургона, а сега беше очевидно, че пътуването в едно тъй тясно пространство ще бъде далеч от комфортното. Ако Китсън вземеше много бързо някой завой, имаше риск фургонът да смаже единия или другия.

— Без гафове! — препоръча Морган в момента, в който се качваше. — Ако фургонът мръдне …

Китсън се съгласи.

— Разчитай на мен.

— Ще направим може би по-добре, ако блокираме колелата? — запита Блек, колебаейки се пред вратата.

— Качвай се, добри Боже! — измърмори Морган. — Нямаме време! Карай, Китсън!

Китсън затвори караваната и изтича да се настани на волана.

Джини беше съблякла своите измокрени с кръв дрехи и навличаше не без мъка една сива пола. Китсън й хвърли бърз поглед. Тя бе бледа, почти като мъртва. Той потегли, но буикът, затруднен поради теглото, отговаряше меко на акселератора.