Джеймс Чейс - Светът е в моя джоб

— Къде да застана?

Морган й посочи.

Тя отвори бидона и разля кръв по шосето. Морган и Блек плъзнаха дългите стоманени пръти под нейната кола и натиснаха с всички сили.

Мощните лостове я повдигнаха лесно. Тя остана един миг в равновесие, после се преметна в канавката.

— Вземай лостовете и се скривай! — заповяда Морган на Блек, отбивайки капачката на резервоара.

Блек достигна своето място за засада, отнасяйки стоманените пръти.

Джини напръска с кръв лявата ръка и полата с гримаса на отвращение.

Морган хвърли бърз поглед към Джини.

Изтегната по корем в средата на една локва от кръв, тя вдигна очи към него с бледо и сгърчено лице.

— Пистолетът в теб ли е?

— Да.

— Не се страхувай. Аз съм тук, малката ми!

Той драсна една клечка, после внезапно се запита дали преобърната кола не бе много близко до Джини. В момента на експлозията горещината може би щеше да я опече жива, но сега беше много късно да разсъждава.

— Чупи се! — изрева Блек с глас, изпълнен с паника. Морган приближи запалената клечка до външната част на парцала, премина, тичайки от страната на Джини и се хвърли под своя храсталак.

Пламъкът премина по дължината на парцала и достигна бензиновия резервоар. Експлозията бе мигновена. Порция горещ въздух удари Морган по лицето, прекъсвайки дъха му.

Пътят изчезна зад завеса от пламъци и черен пушек.

— Тя ще се опече жива! — излая Блек, предпазвайки лицето си от горещината.

Морган знаеше, че не може да направи нищо за Джини. Направи усилие да не мисли за нея и погледна към пътя. Забеляза фургона, който навлизаше в завоя, предшествуващ клисурата.

— Ето го!

Блек сграбчи пушката си с рязък жест. Мерникът затанцува пред очите му и той отчаяно се опита да успокои ръката си. Най-високите пламъци бяха изгаснали и пушекът леко се беше разпръснал. Колата продължаваше да гори яростно и топлината бе нетърпима.

Джини лежеше неподвижно в средата на пътя. От своето място Блек намираше сцената ужасно достоверна.

Младото момиче беше неподвижно, ръката и полата му — покрити с кръв, нейните дълги крака — разкрачени като на кукла, колата — в пламъци. Всичко това симулираше превъзходно една смъртоносна катастрофа.

Морган се проклинаше, че не бе обърнал колата по-далеч от Джини. Даже на мястото, където се намираше той, топлината ставаше нетърпима.

Младото момиче бе по-близо с поне шест метра до огнището на пожара и той беше убеден, че ще се опече на място. Но Джини не мърдаше и с никакъв жест не издаваше страдание. Фургонът навлезе в клисурата.

Пръстите на Морган се сгърчиха върху дръжката на неговия 45-ти. Можеше да забележи шофьора и пазача. Видя ги да променят физиономиите си, откривайки колата в пламъци и момичето насред пътя.

Шофьорът натисна спирачния педал и фургонът спря рязко на пет метра от Джини.

„Какво ще направят сега?“ се запита Морган.

Всичко зависеше от момента, който щеше да последва. Всички негови надежди, всички предвиждания бяха на везни.

Пазачът се наведе напред, отваряйки големи очи.

Шофьорът остави мотора да работи на празен ход.

Морган констатира, че двата странични прозореца бяха свалени. Поне едно от неговите предвиждания се изпълняваше точно.

По време на няколкото секунди, които му се сториха цяла вечност, никой не помръдна. Пазачът и шофьорът гледаха втренчено Джини през предното стъкло. Накрая пазачът рече няколко думи на своя компаньон, който направи знак на съгласие. Безпокойство обхвана Морган. Тези двама здравеняци не се впечатлиха много от спектакъла. Показаха извънредно хладнокръвие.

„Дявол да го вземе, си каза Морган. Ще искат инструкции по радиото!“

За една секунда помисли да се втурне от скривалището си и да ги помете. Ако бе предвидил реакцията им, щеше да постави Блек от другата страна на пътя, за да могат да се приближат до фургона от двете страни едновременно, но не се осмели да атакува двамата сам.

Запита се какво ли изпитва Джини там, как се пече на пътя без да знае какво става, съзнаваща само присъствието на фургона, спрял на няколко метра от нея.

Даже в този критичен миг Морган намери време да се възхити от смелостта на своята съучастница.

Да остане така легнала, чакаща търпеливо, без да знае нищо за събитията, в топлината на една пещ представляваше страшно изпитание и за много по-калени нерви!

Морган гледаше как пазачът говори в микрофона. Чуваше звука на гласа му, но не можеше да схване думите.