Джеймс Чейс - Светът е в моя джоб

— Караме я — отговори другият, извръщайки очи. — Ще бъде топло, но това е по-добре, отколкото да вали, нали?

Джини влезе в хангара с кошница за пикник в едната си ръка и с куфар в другата.

„Изглежда е спала лошо“, си каза Морган С тънки кръгове под очите, тя беше бледа под грима.

— Е, добре! Ние сме тук — каза той, насочвайки се към нея. — Неспокойна ли си?

Тя го изгледа със своите студени и безизразни очи.

— Не повече от теб.

— Това вече е добре!

Китсън влезе, следван от Блек.

Морган го заподозря веднага, че е пил. Беше много червен и напредваше със завоевателна крачка, която породи у Китсън чувство за болка. Китсън изглеждаше нервен, но за изненада на Морган се владееше по-добре от Джипо и Блек.

Сега беше осем без две и Морган не счете за полезно да се безпокои повече. Те бяха вече достатъчно добре.

— О.К., момчета! Да тръгваме! — заповяда кратко. — Вие тримата, изкарайте караваната! Ти, Джини, вземай „М.Ж.“-то и тръгвай към агенцията!

Придружи я до колата и я загледа как се настанява на волана. Хладнокръвието на младото момиче го изпълни с възхищение.

— Знаеш наизуст какво трябва да правиш и аз съм сигурен, че ще се справиш много добре. Добър шанс!

Тя опита да се усмихне и запали мотора.

Китсън се втурна към нея.

— Добър шанс! И бъди предпазлива! Много са нервни тези малки коли!

Тя вдигна очи към него и поклати глава.

— Благодаря! Добър шанс!

Включи на скорост и излезе от ателието. Пет минути по-късно буикът, кормуван от Китсън, тръгна на свой ред, теглейки караваната зад себе си. Джипо затвори вратите на ателието и закачи един надпис: „Затворено поради ваканция.“

Внезапно изпита чувството, че никога вече не ще види отново този полуразрушен стар хангар, където беше прекарал 15 години безделен живот. Въпреки малкото пари, които бе спечелил благодарение на него, той беше започнал да обича тази барака и качвайки се в караваната, той се просълзи като един сантиментален италианец.

— Какво те прихваща, дебела сланино? — запита жестоко Блек, чиито нерви бяха опънати. — Какво се лигавиш?

— Затвори си устата! — излая Морган, правейки място на Джипо.

Пред заплашителния и твърд поглед на Морган Блек извърна очи.

— Скоро ще имаш по-добро от това — продължи Морган, леко потупвайки по стомаха дебелия човек. — Вила, лозя и повече пури за пушене. И помисли малко за всички жени, които ще тичат след теб, като узнаят, че струващ двеста хиляди долара.

Джипо поклати глава и се насили да се усмихне през сълзи.

— Да се надяваме! Това ще стане, нали?

— Без грешка! Имай ми доверие! Аз винаги добре съм ви ръководел, нали?

Тримата мъже бяха смазани от умора, мъртви от горещина и с убийствено настроение преди още да са достигнали пътя, който водеше да клисурата.

Не бяха предвидили, че караваната ще стане същинска пещ под огнените лъчи на слънцето Не бяха също помислили, че ресорите далеч не бяха меки.

Китсън караше бързо. Тримата мъже, които не можеха да се задържат за нищо, бяха разтърсвани във всички посоки при всяко подскачане на осите на лошо окачените колела по набраздения път.

Оставиха Джипо, въоръжен с едно куфарче и една табелка за отклонение Неприятното му чувство да остане сам беше очевидно, но не по-малко бе и неговото облекчение, че няма да участвува в продължението на операцията.

— Свинска глава! — измърмори Блек през зъби, докато буикът теглеше караваната по второстепенния път. — Ако не отвори този проклет фургон, ще му изкормя вътрешностите!

Морган повдигна ръка, за да свали пушката от винта, фиксиран на покрива на караваната. Той я подаде на Блек.

— Занимавай се по-скоро с това! — каза той с твърд и леден глас. — Остави Джипо, мисли за работата си и се опитай да се мериш точно!

Блек взе пушката.

— Бих взел нещо подкрепително! Дали да глътнем по малко, Франк? Има две бутилки скоч в кошницата.

— По-късно — възрази Морган — Първо работата След това ще я полеем.

Караваната намали, после спря и Китсън отвори вратата на фургона.

Бяха пристигнали вече в клисурата.

Блек слезе от караваната с пушката в ръка и Морган го последва със своя колт, калибър 45. Останаха един миг неподвижни, вдишвайки с пълни гърди свежия утринен въздух и подлагайки лица на горещите слънчеви лъчи.

— Знаеш какво има да правиш — напомни Морган на Китсън, — чакаш моето изсвирване и пристигаш на четвърта скорост.

Другият се съгласи.

— Успех! — каза той, като изгледа последователно Морган и Блек.