Джеймс Чейс - Светът е в моя джоб

Тя все повече го интересуваше, но и безпокоеше Планът, който бе съставила, за да се докопат до фургона, беше гениален, но и щателно проучен Не можеше да допусне, че го е измислила сама. Но тогава, кой я направляваше? Играеше ли тя двойна игра? „Това не е моя работа“, си казваше той „Тя ми даде плана си и аз ще се възползувам от него. Освен това тя прие най-трудната и опасна роля“ Повдигна рамене и смръщи вежди. Изгонвайки Джини от главата си, той се концентрира върху мисълта за операцията.

В петък в шест часа, след една безсънна нощ Джипо стана от кушетката си и се приближи до отворения прозорец, за да види изгрева на слънцето над планините.

След два часа започваха изпълнението на плана, който бяха измислили. Трябваше да успее да открие системите на ключалките, най-сложните на света. Въпреки ловкостта, тренировките и лукавството си, той се страхуваше. Ако пропаднеше? При мисълта за яда на Морган той се сниши.

Направи усилие да се овладее и се приближи до един леген, пълен със студена вода, за да се измие. Поряза се няколко пъти с бръснача и забеляза с безпокойство, че ръцете му треперят. За да почувства как уредът за преобръщане на ключалката застава на мястото си и за да го закачи в желан момент, той трябваше да върти малко по малко циферблата, косъм по косъм. Трябваше му ръка, твърда като скала.

С очи, втренчени в треперещите си пръсти, Джипо въздъхна шумно. „Трябва непременно да се овладея“, си каза той. Винаги беше много горд да показва способността си да усеща твърдостта на ръката си Ако се оставеше да го хванат нервите, щеше да претърпи неуспех, в това нямаше никакво съмнение.

В квартирата си В края на града Китсън си топлеше кафето токущо се беше събудил и се бе почувствувал пронизан от страх. Бе прекарал лоша нощ, измъчвайки се и обръщайки се безспир в леглото.

Този път заровете бяха хвърлени. В осем часа ще бъде заплетен в сложни обстоятелства, без да може да даде заден ход. Само мисълта, че ще прекара два дни тет-а-тет с Джини, му попречи да нахвърля малкото си вещи в един куфар и да скочи в някой влак, за да има възможно повече километри между него и Морган Бе вътрешно убеден, че тяхното начинание е обречено на неуспех. Но Джини го привличаше неудържимо и неговата раждаща се любов го тикаше напред.

Кафето му беше готово, но забеляза, че не може да го изпие. Миризмата му даже го отвращаваше и той забързано изсипа чашата си в мивката.

В една друга стая, на една друга улица, недалеч от Китсън, Морган беше седнал до прозореца С цигара между тънките си устни той гледаше как слънцето се вдига над покривите Проверяваше мислено последните приготовления, които бе начертал в навечерието.

Той претегляше всяка подробност на плана си, като генерал в навечерието на битка и изпитваше задоволство от добре свършената работа. Сега беше готов да приеме последствията от победата, дори и от загубата. Знаеше, че не може да подобри плана си, нито да увеличи своите шансове за успех.

Всичко щеше да зависи от поведението на неговите съучастници. Ако Джини се нервираше, ако Ед се прицелеше зле, ако Китсън не бе способен да се оправи с колата си и караваната, ако Джипо се отчаеше и не можеше да отвори фургона. Безбройни „ако“, на които той не можеше да направи нищо.

Нито за секунда не се усъмни в своите собствени сили. Бе напълно сигурен в себе си Погледна ръката си Бе твърда като скала. Нервите му бяха здрави и той знаеше, че ще издържи удара.

В един друг квартал на града Блек бе още в леглото на своя малък двустаен апартамент. Излегнат по гръб, той гледаше как слънчевите лъчи пълзят по стената. Знаеше, че когато достигнат до ъгъла на стената вдясно, щеше да е време за ставане.

Снощи имаше желание да телефонира на Глория, за да и каже да дойде да прекара вечерта у него. Куфарите му бяха готови и той бе сложил вътре личните си вещи. Глория щеше да отгатне незабавно, че той имаше намерение да напусне града и щеше да му поставя въпроси и даже да му прави сцени.

Принуден да спи сам в навечерието на деня „X“, което не му се беше случвало от години, нощта му се беше видяла дълга. Сега той гледаше слънчевите лъчи как нахлуват бавно в стаята, питайки се какво щеше да изпитва, след като убие пазача. Това престъпление представляваше кулминационната точка в криминалната му кариера. Никога преди това не му беше идвала мисълта да избърши убийство. Напротив, стараеше се да организира грижливо своите удари, всъщност много скромни, по такъв начин, че да не се „намокри“.