Джеймс Чейс - Няма да ти се размине

Хари не помръдваше. По лицето му се стичаше пот и той целият трепереше.

— Ще ти кажа защо — продължи тя с пресипнал от сарказъм глас. — Ти си страхливец! Разбрах го още в мига, в който твоят безценен живот се оказа в опасност, но дори тогава бях достатъчно наивна да продължа да те обичам, макар да съзнавах, че си подъл негодник. Едва когато ме заряза заради онази хлапачка, най-после си дадох сметка каква безхарактерна глупачка съм. На тебе дори не ти стиска да довършиш онова, което си започнал. Не ме е страх от тебе! Хайде, удари ме! Давай, нещастен страхливец такъв!

Хари повдигна леко гаечния ключ, след което с гневен жест го запрати с всички сили надалече. Той се понесе във въздуха и падна на няколко ярда от мястото, където се криеше Борг.

— Добре, ти победи! — каза й, дишайки на пресекулки. — Не ми стиска да го направя. О’кей, ще се оженя за тебе. Ще правя каквото кажеш, но ще те мразя до свършека на дните си…

— Не бих се омъжила повече за тебе, дори да си последният останал жив мъж! — изкрещя Глори с внезапна истерия в гласа. — Трябва да съм била смахната, за да те обичам! Като си помисля само, че след всичко, което направих за тебе, след всички рискове, които поех, и цялата любов, която ти дадох, можеш да бъдеш толкова противно жесток, че да решиш да ме убиеш… Щеше да си ме убил вече, ако не беше такъв жалък пъзльо. Сега щях да съм мъртва, ако бях показала дори мъничко страх пред тебе. Махай се от очите ми! Не искам да те видя никога повече. Не бих се омъжила за тебе и не бих докоснала мръсните ти пари, даже и на колене да ме молиш. Въобще нямах намерение да ги вземам. Исках да разбера докъде ще стигнеш, за да ги запазиш. Вече знам… Върни се при твоята блондинка и се ожени за нея. Не й завиждам с тебе! Остави ме на мира, повръща ми се като те гледам!

Презрението в гласа й беше като удар с бич. Хари понечи да каже нещо, но Глори му кресна:

— Махай се от очите ми! Противен страхливец такъв, иди и се заври някъде! Дано не те видя никога вече!

Той се обърна и тръгна разтреперан към колата. Без да си дава ясна сметка какво прави, Хари се качи в нея, запали мотора и пое обратно по пътя, по който беше дошъл. Пътува така, докато не стигна планината от мидени черупки, сетне спря, неспособен да продължи нататък. Цялото му тяло се тресеше, а дишането му беше като накъсано от ридания. Седеше стиснал волана, със затворени очи, чуваше презрението в гласа на Глори и разбираше какъв невероятен мръсник е.

След като той си тръгна, Глори се свлече на пясъка и захлупи лице в шепите си. Тя чу как заработи моторът на колата, но нито погледна нататък, нито се помръдна. Трепереше по същия начин, но беше благодарна, че всичко свърши, че се бе отървала от него. Не я беше грижа, че трябваше да измине пеша двете мили до шосето, преди да успее да стопира някого. Начинът, по който Хари се беше отнасял с нея, беше сковавал цялото й същество и сега за пръв път от десет години насам се чувстваше свободна, без да й пука какво ще стане. Беше й даже все едно, че беше заминал с куфара й. Облекчението от това, че се е избавила от него, беше толкова голямо, че тя неусетно заплака от щастие.

Глори нито виждаше, нито чуваше Борг, който безшумно се приближаваше по ивицата златист пясък. Скритата му в ръкавица дясна ръка държеше гаечния ключ, който Хари беше захвърлил.

Едва когато огромната му черна сянка падна върху нея, тя разбра, че не е сама. Погледна нагоре. Тялото й се вцепени, а кръвта й се смрази от ужас. Зърна за миг неговото тлъсто, свирепо лице и ръката, която се спускаше, стиснала гаечния ключ. Отвори уста да извика, но преди звукът да излезе от гърлото й, ужасно ярка светкавица избухна пред очите й и животът я напусна.

Едва когато непоносимо горещите лъчи на слънцето докоснаха лицето му през прозореца на колата, Хари се раздвижи. Нямаше представа колко време беше преседял в нея и се запита какво ли прави Глори. Каза си, че не може да я остави на това усамотено място, което беше най-малко на две мили от шосето, но все още се колебаеше дали да се върне след всичко, което беше изкрещяла в лицето му.

Запали си цигара с все още разтреперана ръка. После се обърна, за да види през задното стъкло има ли някаква следа от нея, и погледът му се спря на нейния куфар върху задната седалка. Това дооформи решението му. Не можеше да си тръгне с нещата й, нито пък би могъл да я остави да влачи сама тежкия куфар до шосето, ако й го оставеше някъде при отбивката, за да си го вземе.