Джеймс Чейс - Няма да ти се размине

Ако полицията откриеше тялото на Глори и случаят се появеше във вестниците, камионджията със сигурност щеше да си спомни, че е видял Хари и Глори и че някакви си три часа по-късно го е забелязал да се връща без нея. Усети как по гърба му потече струйка студена пот. „Такъв лош късмет може да вкара човек в камерата за екзекуции…“ — помисли си той.

Пристигна в Маями около четири и половина. Спря пред една дрогерия, слезе от колата, влезе вътре и набра номера на резиденцията на Грейнър. Казаха му, че Джоан отсъства, но че я очаквали малко след шест часа. Отвърна, че ще се обади по-късно, и пак излезе. Застана до автомобила и започна да обмисля какъв трябва да бъде следващият му ход.

Реши да си намери по-евтин подслон от мотела, който беше напуснал. От другата страна на улицата зърна едно бюро за туристическа информация. Пресече я и взе от бюрото адреса на един умерено скъп мотел. Продължи с колата до булевард Бискейн, където откри мотела, който имаше изглед към морето.

Той нае едно бунгало в отдалечения ъгъл на добре поддържания парк, остави колата отпред и влезе вътре.

Минута след като затвори вратата, се появи Борг.

Той запомни номера на къщичката, после отиде в офиса и нае една, която беше в съседство.

Борг също паркира автомобила си пред своето бунгало. Влезе, придърпа стол до прозореца и седна. От мястото си можеше да наблюдава входната врата на Хари и от време на време да го зърва през прозореца как се движи из помещението.

Борг се чувстваше отпуснат и малко уморен. Жегата и напрежението през деня не бяха понесли добре на туловището му, но не му пукаше. Чувстваше се пълноценен. Беше убил човек за пръв път от две години насам. Убийствата му доставяха удоволствие. Хвърли поглед отсреща към бунгалото на Хари. Единият от виновниците беше ликвидиран, а другият можеше да почака малко. Нямаше нужда да прибързва. Върнеше ли се на работа при Дилейни, надали щеше да има възможност за друго убийство.

Извади от джоба си плоско шише със сироп. Отпи от него голяма глътка, избърса устни с опакото на ръката и доволен въздъхна. Страстта му към шербета датираше от времето, когато като хлапак играеше из улиците на Чикаго. Вече не пиеше нищо друго. Смукна още веднъж продължително, сетне остави бутилчицата на перваза на прозореца, облегна се назад и зачака.

Междувременно Хари беше взел душ, беше се преоблякъл и беше изпил няколко дози от бутилката уиски, която поръча по телефона. Минаваше шест часа и той позвъни в резиденцията на Грейнър.

Обади се Джоан.

— Какво ново, Хари? — попита нетърпеливо тя. — Не очаквах да те чуя толкова скоро.

— Тя си отиде. Успях най-после да я убедя.

— Наистина ли? И закъде замина?

— За Мексико Сити. Не бях ли ти споменал? Тя има брат там.

— Наложи ли се да се бръкнеш дълбоко?

— Не особено. Когато стана въпрос за парите, взе само няколко хилядарки. Исках да й дам повече, но тя не пожела. Държа се много мило. Дори ни пожела щастие.

— Така ли? — Недоверчивата нотка в гласа на Джоан го предупреди да внимава какво говори.

— Да. Мислех, че ще я шокирам, като й кажа, че трябва да се разделим. Първата й реакция беше да се вкисне, но скоро се съвзе. Не разбра, че двамата смятаме да се оженим. Веднага щом си получи парите, се почувства във форма.

— И слава Богу. Тревожех се. С влак ли замина? Хари се размърда нервно.

— Да. Виж, Джоан, стига сме говорили за нея. Кога ще те видя? Има някои неща, които трябва да обсъдим.

— Къде си?

— В мотела на булевард Бискейн, бунгало № 376.

— Ще тръгна веднага. Чакай ме.

— Как иначе? Разбира се, че ще те чакам.

— Обичам те!

— Аз също!

Той затвори слушалката, след което взе бутилката уиски и чашата си и излезе на верандата. Настани се в плетения люлеещ се стол и усети горещите лъчи на късното следобедно слънце върху кожата си.

Присвил свинските си очички, Борг го наблюдаваше от прозореца си, а димът от цигарата се виеше на спирали от късия му дебел нос.

Когато Джоан пристигна с кремав открит „Кадилак“, Хари беше леко на градус. Беше изпил четири чаши една след друга и под въздействието на алкохола нервите му се бяха успокоили.

Джоан паркира наблизо, отвори вратата на автомобила и демонстрирайки светлосините си гащички и дългите, стройни, обути в найлонови чорапи крака, слезе от него. Махна на Хари и се запъти към него.

— Заповядай — каза той, изправяйки се. — Този мотел не е толкова луксозен като предишния, но цената е по-умерена, а аз трябва сега да пестя парите.