Джеймс Чейс - Няма да ти се размине

Плажът беше усамотен и безлюден. Хари намали.

— Нали е много красиво? — каза той с одрезгавял глас. — Хайде да спрем и да поплуваме.

— Банският ми е чак на дъното на куфара — отвърна Глори.

— Защо се безпокоиш за някакъв си бански? Кой ще те гледа тук освен мене?

Той вкара колата в сянката на една палма-джудже и спря.

— Хайде! Ела да поплуваме!

Тя слезе от колата и тръгна към водата, оставяйки след себе си пътека от стъпки.

Известно време Хари я наблюдава с разтуптяно сърце. Изведнъж го споходи странното усещане, че те двамата са последните останали на земята хора. Широката извивка на плажа, гъстата гора зад гърба им, синьото небе, жарещото слънце и тишината го убедиха, че това е подходящото място. Едва ли щеше да се намери по-изолирано кътче.

Ръката му се пресегна назад и той пак сключи пръсти около дръжката на гаечния ключ. Отвори вратата на автомобила. Каза си, че това е моментът. Глори стоеше с гръб към него, загледана в морето. Бризът прилепваше роклята й плътно към тялото и позволяваше да се видят дългите й крака и заоблеността на бедрата.

Плажът се простираше на цели мили и беше напълно безлюден. Палещото слънце превръщаше морето в бронзово блестящо огледало.

Хари слезе от колата и почувства горещината на пясъка през тънките подметки на обувките. Дори да извикаше, нямаше кой да я чуе. Извади гаечния ключ от джоба и бавно тръгна към нея. Тя стоеше неподвижно, с гръб, закрила с длан очите си, докато се любуваше на морето: малките вълнички се носеха към брега, пробягваха по сухия пясък и след това се отдръпваха, оставяйки го тъмен и влажен.

Скрил гаечния ключ зад гърба си, той вървеше към нея. Сърцето му биеше до пръсване, а устата му беше пресъхнала. Вече никой не можеше да го спре. Трябваше да го направи! За него нямаше друг изход, освен да я накара да замлъкне завинаги.

Когато стигна на няколко ярда от нея, Глори се обърна и го погледна. Изражението на очите й го накара да се закове на място, сякаш се беше сблъскал със стена. Моментално разбра, че тя се досещаше какво възнамерява да извърши. Студеното презрение в погледа й го парализира. Беше в състояние само да стои неподвижен, зяпнал в нея с пребледняло и лъщящо под яркото слънце лице. В продължение на един безкраен миг те се съзерцаваха взаимно, сетне тя рече приглушено:

— Какво чакаш?

Хари мислено заставяше себе си да я удари, но беше неспособен да го направи. Ако беше изпищяла, побягнала или вдигнала ръце, щеше да замахне, но тази статична храброст го скова.

— Давай! — подкани го Глори. — Знам, че се канеше да го направиш. Хайде, свърши си работата! Не ми пука!

— Не биваше да ме заплашваш — каза той не с глас, а с дрезгав шепот. — Сама си го изпроси и сега ще си го получиш.

Държеше гаечния ключ така, че да може тя да го вижда.

— Това ли смяташ да използваш? — попита тя спокойно. — Това ли криеше в джоба на колата?

Хари беше объркан от пълната липса на страх у нея и от тихата й, безстрастна интонация. През цялото време, докато се опитваше да застави себе си да я удари, беше смогнал единствено да стои и да я фиксира с поглед.

— Беше лудост от твоя страна да мислиш, че ще можеш да ми диктуваш какво да правя — с хриптене произнесе той. — Ти застана на пътя ми. Да не си въобразяваш, че някога щях да започна да изпълнявам заповедите ти? Джоан и аз смятаме да се оженим. Когато нейният Старец пукне, тя ще наследи всичките му пари. Зад неговия гръб стоят милиони. Мислиш ли, че бих ти позволил да ми попречиш да докопам подобен късмет? Или твоят живот, или моето бъдеще!

Искаше му се тя да побегне, да прояви уплаха, за да може да замахне. Тази нейна неподвижност и твърдият й неустрашим поглед го обезоръжаваха.

Борг, който беше навлязъл с колата си в отбивката, водеща към плажа, и я беше скрил в гората, наблюдаваше тази сцена иззад ниските палми. В знойната тишина и безмълвие всяка дума, която двамата изричаха, стигаше отчетливо до него.

— Ще те убия — каза Хари и направи крачка напред с надеждата, че Глори ще отстъпи. — Защо не бягаш? Защо не опиташ да се спасиш? Ще те убия!

— Не ти преча — отвърна тя, без да се помръдне или да свали поглед от него. — Предчувствах, че ще го направиш. Но ми беше трудно да повярвам, че можеш да бъдеш толкова коварен. Да не си въобразяваш, че наистина повярвах на онези лъжи за разделянето на парите и нашата сватба? Бяха толкова плитки. Когато се опита да ме подмамиш в гората, аз знаех какво става в твоя изпълнен с омраза мозък. Мислеше си, че лешоядите ще скрият престъплението ти, нали? Е, сега съм съвсем сама с тебе. Никой няма да види какво правиш, така че защо не ме убиеш?