Джеймс Чейс - Няма да ти се размине

Видя как тримата слязоха от колата на другия край на една от пистите и се качиха на борда на самолета, който стоеше пред хангара. Чу как двигателят се събуди с рев и проследи с поглед машината, която се устреми по пистата.

Един служител от персонала на летището мина покрай него и Борг го спря, като протегна тлъстата си ръка.

— Кое беше русото котенце, което току-що излетя с онзи самолет? — попита той.

Мъжът погледна в посоката, в която сочеше Борг.

— Предполагам, че е била мис Грейнър.

— Къде ли отива?

— Навярно у дома. Тя живее в Маями.

Борг изпухтя и се насочи към бюрото за обслужване на пътниците. Дори този тип да не беше Хари Грийн, той нямаше намерение да изпуска Глори от очи. Възможно беше да са трима — Грийн, Глори и този юнак Грифин. Вероятно самият Грийн щеше да се покаже по-късно. Отиде на билетната каса. Чиновникът му каза, че следващият самолет за Маями излита след двадесет минути.

Борг извади своя добре натъпкан портфейл.

— Дайте ми един билет — рече той.

Хари отвори очи и смаяно заразглежда малката, но луксозно мебелирана спалня. В продължение на няколко секунди не можа да осъзнае къде се намира, после си спомни събитията от последната нощ и се отпусна върху възглавницата. На леглото до него Глори продължаваше да спи. Той погледна към нея и свъси вежди. Дори в съня й си личеше колко е изнервена — тялото й се мяташе, а ръцете не можеха да си намерят място. Нейното посърнало, уморено лице и гърченето й го отвратиха и той отмести очи, посягайки за цигара. Хвърли поглед към часовника си. Минаваше седем. Вече напълно разсънен, включи автоматичната кафе-машина, която стоеше върху масичката до леглото. Огледа още веднъж помещението. „Бива си го!“ — помисли. Беше скъпо, но това беше най-луксозния мотел, в който бе отсядал някога. За да има толкова хубава стая, човек би трябвало да очаква, че ще му поискат да плати суперцена.

Настаняването им беше дело на Джоан. Тя ги беше закарала до мотела с едно сивосиньо, шестцилиндрово „Бентли“, което чакаше на летището, когато се приземиха. По време на полета беше седяла до Хари в креслото на втория пилот и двамата бяха разговаряли. Глори седеше зад тях. През цялото време тя бе мълчалива и както той долови, изпълнена с неодобрение.

Беше казал на Джоан, че търси вакантно място за съдружник в някоя фирма с въздушни таксита, понеже иска да продължи да лети. Беше я попитал дали смята, че Маями предлага някакви възможности.

— Разбира се — отвърна тя. — В Маями има постоянно търсене на въздушни таксита, но няма смисъл човек да се залавя на дребно. За препоръчване е да основете своя собствена компания. Знам къде можете да намерите терен за построяване на летище.

— Нямам намерение да се разгръщам толкова нашироко — рече той. — Имам предвид само няколко „хвърчила“, с които да започна. Бих могъл да наема необходимата площ на някое от търговските летища.

— О, не бива да го правите — категорично заяви Джоан. — Нужни са ви самолети — двадесет и пет би било най-добре! — и трябва да разполагате със собствено летище. В този бизнес има вече толкова много еднолични превозвачи. За да успеете, ще трябва да ги смачкате и да наложите тук монопол. — Ентусиазмът й го заразяваше.

— Трябва да създадете фирма. Няма да е трудно. Мисля, че баща ми може да бъде убеден да отпусне малко пари.

После, с усещането че ще получи удар, той бе узнал, че нейният баща е Хауърд Грейнър — стоманодобивен и петролен магнат, един от най-богатите хора в страната.

Струва ми се, че идеята е чудесна — продължаваше тя. — Винаги съм била луда по летенето, въпреки че татко не ми разрешава да си изкарам документ за правоспособност. Мисли, че ще се пребия. Ако наистина възнамерявате да основете компания, аз ще поговоря с него.

Те спореха и обсъждаха всевъзможни подробности, напълно забравили за Глори, която седеше безмълвна и слушаше. Това беше нещо, което тя не разбираше, и при вида на силно въодушевения Хари я обземаше страх. Никога по-рано не беше го виждала в подобно състояние.

Когато пристигнаха в мотела, Джоан каза, че трябвало да се срещнат на следващия ден и да продължат разговора.

— Би ми било приятно да вляза в бизнеса с аеротакситата — рече тя. — Имам желание да ви стана конкурентка.

Хари се ухили.

— А защо не моя съдружничка? — подметна весело.

— По този начин няма да става нужда да си прерязваме взаимно гърлата.

— Може и да се съглася — отвърна тя. — Във всеки случай трябва да видите терена, за който ви разказвах. Ще мина да ви взема около обяд. Удобно ли е?